Грозните момичета имат съвсем други потребности. Ние се обличаме така, че да бъдем незабележими. Целта ни е да се сливаме с обстановката. „Не ми обръщайте внимание. Искам да стана невидима“.
Пазаруването е детска игра за мен. Обикновено се бавя в магазина не повече от двайсет минути. Важното е да преценявам кое е най-подходящо. Като тази вечер например. Вечеря с богати и изтънчени приятели означава семпла тъмносиня рокля от плътна материя, която не подчертава формите, стегнат чорапогащник, леко прозрачен, за да изглежда по-изискано, перлена огърлица със същата цел и стандартен аромат „Шанел“ № 5. Имам три-четири подобни рокли и са идеални. Никой не те заглежда.
Излизам от тоалетната, решително тръгвам до коридора и попадам сред тълпа. Ванна си проправя път между хората и равно подстриганите й кестеняви коси игриво подскачат, докато раздава въздушни целувки на всички и чаши шампанско (не от онова, което аз донесох, а отбрано — „Вьов Клико“).
— Ванна — сграбчвам като с клещи гладката и ръка с лек загар. — Какво става тук?
— Е, щяхме да бъдем само четиримата — неубедително лъже тя, — но тези хора са толкова мили и си помислих, че ще ти бъде приятно да си поговориш с всеки от тях…
Приятелката ми си е втълпила, че имам нужда от социален живот. Това е истински кошмар. Можех да си седя у дома и да преглеждам сценарии. Или просто да се взирам в една точка.
— Ванна…
— Твърдиш, че не ти харесва, но винаги прекарваш чудесно. И се запознаваш с толкова симпатични мъже!
Изръмжавам мислено.
— Искам шампанско — процеждам през зъби и грабвам пълна кристална чаша от ръката й. Бих могла да я пресуша на екс, но има твърде много хора и не искам да се изложа. Трябва да се задоволя с голяма глътка.
— Чарлс — казва Ванна, когато той минава край нас. — Ела да се запознаеш с Анна Браун. Тя ще седи до теб на масата.
Леко се усмихвам на Чарлс, който вече има тревожното, уплашено изражение на мъж, безпомощен пред непоклатимата воля на домакинята.
— Тя е най-добрата ми приятелка — осведомява го Ванна. — А Чарлс е брат на Криспин, приятеля на Рупърт от банката. Нали помниш Криспин, Анна?
Разбира се. Жалък нещастник.
— Приятно ми е — избъбря Чарлс през стиснати зъби.
— Чарлс е много талантлив писател — казва Ванна. — Скоро ще предаде новия си роман за публикуване.
— Да — потвърждава той и изпъчва гърди. — Вие ще го издадете, Ванна! Ако имате късмет!
— С удоволствие бих го приела, но за съжаление в момента издателската ни къща не се занимава с художествена литература. Ръцете ми са вързани. Много жалко.
— Радвам се да се запознаем — отговарям аз на репликата му, само за да му напомня, че все още съм там.
— Ванна и Анна — изведнъж казва Чарлс, сякаш едва сега е схванал случайната рима. — Носите почти едно и също име. И изглеждате като сестри — добавя той със скован лек поклон.
— Благодаря — казва Ванна. Много мило от нейна страна.
— Разбира се, Ванна е Пепеляшка — пискливият му смях проглушава ушите ми. — Ха-ха-ха, малка шегичка, Анна!
Хвърлям гневен поглед към домакинята, а тя към него.
— Не се обиждай, изглеждаш чудесно — смутено смутолява той.
— Анна работи във филмовата индустрия — уверено го прекъсва Ванна.
Твърдо решена е да ни накара да се харесаме дори с цената на живота си.
— О! — казва Чарлс, вече започнал да проявява малко по-голям интерес.
— Хайде всички! — отеква басовият глас на Рупърт. Удря любимия си гонг, който мразя. — Бам-бам! Време е за вечеря!
Зная какъв ад ме очаква. Цяла вечност на масата. Можем да започнем с вечерята. Но дали в менюто има превъзходни скариди с пикантен сос от любимия ресторант на Ванна — „Звездата на Бопал“, където се предлагат скъпи и изискани индийски ястия? Не. Френски специалитети от заведението, което предпочита Рупърт, скъпо и претенциозно бистро на име „Льо Кок Д’Аржен“. Първо, охлюви с вонящо чесново масло. Всички лакомо ги поглъщат, сякаш са царевични пръчици. Но аз все още не мога да вкуся от слузестите градински животинки.
— Не обичаш ли охлюви, Анна? — пита Рупърт и повдига вежди, когато вижда как само ги побутвам с вилицата си.
— На диета съм — отговарям. — Но изглеждат апетитно.