— Защото са пълен боклук.
— Е, поне си откровена. Но аз няма за какво да се безпокоя, защото моят сценарий не е боклук — казва тя и го изважда от чантата си. Подготвила го е според изискванията, в добър формат, перфориран на точните места.
Струва ми се забавна и не искам да я разочаровам.
— Трябва да знаеш, че всички кандидати твърдят същото — осведомявам я, — но почти винаги се оказва, че грешат. Така че, моля те, не се обиждай, ако проектът ти не е подходящ за нас. Може би ще бъде одобрен от някой друг…
— Ясни сте ми — заявява с усмивка. — Опитвате се тактично да ме разкарате. Не съм глупачка, честна дума. Просто бях мързелива в училище. Ако не ви хареса, няма да се сърдя. Трудно е да накараш някого от продуцентска къща дори да прочете сценария ти.
— Ако не ми хареса, в което съм убедена, ще ти се обадя и ще ти дам насоки за следващия. Съгласна ли си?
— Добре — отвръща тя. — Доходна работа ли е четенето на сценарии?
— Не. Шибана.
— Винаги е така, нали? — въздъхва. — Най-високоплатени са скучните работи. Затова толкова много хора стават адвокати.
Колкото и да е удивително, когато се връщам на бюрото си, настроението ми е малко по-добро. Триш наистина е забавна. Няма вина, че е зашеметяващо красива, нали?
Оставям сценария й в единия ъгъл и се обаждам по телефона на няколко места, като се опитвам да си придавам важност.
— Да, Кити иска най-добрите ви творби. Веднага. И нека не бъдат от рода на онази история за двете джуджета-клоуни, която ми изпратихте миналата седмица.
— Ало. Да, разбрах, че вече сте подготвили сценария на „За вечни времена“. Имате ли възможност да ни го изпратите? В офиса на Кити, за Анна Браун…
Не зная дали ще има някаква полза, но поне върша нещо смислено. Настойчивостта ми среща одобрение. Когато минава покрай мен, Кити повдига палци. За мое удивление, след минута дори се връща с чаша кафе за мен.
— Добра работа — просъсква тя и хвърля злобен поглед към офиса на Майк. — Продължавай в същия дух.
Изпивам кафето и започвам да треперя. След две дози кофеин през последните два часа търся дъвка, за да спра тракането на зъбите си, но това не е голям проблем. Напрежението е извор на енергия. Човек изпитва нужда да се залови с нещо ползотворно.
Поглеждам към Джон. Седи приведен над бюрото си, закрил лице с ръка, за да не виждам какво говори в слушалката, тихо и припряно. Като че ли ме интересува. Харесва му да се вживява в ролята на Джери Макгуайър. Мистър Суперагент.
— Какво е това?
Вдигам поглед и виждам Шарън, застанала до бюрото ми, да прелиства сценария на Триш.
— „Майката на булката“? — пита тя. — От Триш Евънс. Кога пристигна?
Светкавично го грабвам.
— Мой е.
Протяга ръка и сребристият лак на ноктите й заблестява.
— Всъщност принадлежи на компанията — заявява тя. — Дай ми го.
Заключвам го в долното чекмедже на бюрото си. По лъчезарното лице на Шарън плъзва червенина. Смръщва вежди.
— Аз съм изпълнителен продуцент — казва тя. — Заемам по-висша длъжност от теб.
— Работя за Кити — напомням й. — Или вече трябва да докладвам на теб? Не съм получила такива инструкции.
Шарън мята къдрици.
— Май ще трябва да се обадя в „Личен състав“, за да уредя това! — заплашва.
Отпивам глътка кафе.
— О, така ли? — пита Кити с леден тон. Видяла е всичко от офиса си и се е промъкнала зад гърба й, бавно и безшумно като хищна котка.
Шарън подскача като ужилена.
— О, здрасти, Кити — опомня се и предизвикателно се обръща към нея. — Може би ще ми помогнеш да убедя Анна, че всички получени сценарии са адресирани до агенцията, а не само до Анна Браун.
— Или до Кити Симпсън? — пита Кити тихо, но заплашително.
Господи, страхотно е. Като в научнопопулярен филм по Би Би Си 2, в който младият лъв дръзва да се опълчи срещу стария.
— Точно така — невъзмутимо отвръща Шарън. — Работим като екип и трябва да споделяме находките си.
Това е такава глупост, че докато отпивам от чашката, не мога да сдържа подигравателния си смях и в носа ми влиза кафе и ме задавя. „Уининг Пръдакшънс“ не е „екип“, а гнездо на оси, изтъкано от недоверие и омраза. И алчност.
— Чудесна идея — спокойно заговаря Кити. — Защо не изтичаш до офиса на Майк и не ми донесеш копия от всичко, върху което работи? Тогава и ние ще ти изпратим копие от откритието на Анна — властно се подпира с костеливата си ръка на мекото ми рамо. С периферното си зрение улавям блясъка на огромния й жълт диамант.
Шарън напразно се мъчи да измисли остроумен отговор.
— Не мога да взема нещата на Майк — казва накрая. — Но ще ви изпращам всичко, което аз открия.