— Не, благодаря — рязко отвръща Кити. — Нямам нужда от съвети как да лакирам ноктите си или да се гримирам.
Шарън се оттегля ядосана и промърморва под носа си така силно, че всички да я чуят:
— Напротив, имаш.
Веднага щом малкото й стегнато задниче изчезва от погледа ни, Кити пита:
— На какво попадна? Нещо ценно ли е?
— Съмнявам се — отговарям. — Първи опит на една детегледачка.
— Е, добре. Все пак не й го давай. И не стой със скръстени ръце, Анна. Ели Рот пристига утре.
Най-сетне се прибирам у дома, натоварена със сценарии за четене. Иска ми се само да отскоча до близкия магазин за бутилка вино. Може би три-четири готови коктейла. И една „Снежинка“. Да си претопля замразена храна от „Маркс енд Спенсър“. И да взема гореща вана с пяна „Мейти“, а после да облека дългия си, овехтял и леко посивял хавлиен халат, да седна и да се натъпча до пръсване.
О, звучи много примамливо. Тъкмо започвам да се отпускам от напрежението през деня, влизам у дома и дочувам нечии ридания.
Стоварвам багажа си на дивана. Джанет се е свила на кълбо, обляна в сълзи.
— Какво има? — питам.
— Джино — отвръща ми хлипайки.
Разбира се, че проблемът е Джино. Нейният приятел-безделник, италиански граф или нещо подобно. Наследил е куп пари от баща си, собственик на автомобилна компания, и сега си е поставил за цел да се отърве от тях колкото е възможно по-скоро. Джино е типичен двуличник. Твърди, че изповядва социалистически и анархистки принципи, а в същото време прекарва времето си в скъпи клубове, излиза с модели и се присмива на бедните.
Никак не ми се нрави.
— Какво е направил този път?
— Заряааза меее — проплаква тя. — Бяхме в „Браунс“ и изведнъж ми заяви, че било крайно време да си потърси нещо ново. Ходи с Катерина Перешкова!
— Коя?
— Не може да не си чувала за нея. Миналата седмица се появи в „Къмпани“. Снимала се е за немския „Вог“ — хленчи Джанет. — В момента е много нашумяла! Когато го попитах защо, той сви рамене и каза, че задникът ми бил твърде голям. Пищните форми не били на мода… и ме нарече Джанет, а не Джей-Ми!
Поглеждам невероятно стройното й тяло и стегнатия й задник. Не би могъл да се нарече дори леко закръглен.
— Какви пищни форми? — питам. — Сигурно носиш тридесет и четвърти номер. Формите ти не са пищни.
— Това е мярка за манекенки — проплаква Джанет. — Дебела съм! Нося тридесет и осми — засрамено прошепва тя и отново избухва в плач.
— О, разбирам — опитвам се да проявя съчувствие. Но за съжаление след съжителството ми с фотомодели зная, че е права. Джанет изглежда почти като анорексичка, но това „почти“ в нейния свят е равнозначно на „твърде пълна“. Лили има по-подходяща фигура за манекенка — кльощаво тяло с изпъкнали кости, без грам тлъстина. А типове като Джино сменят гаджетата си модели както часовниците и колите си. Преди месец бе модерно да излизат с леко закръглени красавици като Кейт Хъдзън и Катрин Зита-Джоунс, но сега хитът отново са фиданките и измършавелите наркоманки, а малкото съвършено задниче на Джанет не се вмества в тази линия. Затова Чаровният принц я е изоставил.
— Обещах му, че ще пазя диета — ридае тя. — Но той каза, че никога няма да стана достатъчно слаба, и дори заяви, че остарявам.
— Джино е леке.
— Не, беше откровен — изхлипва Джанет.
— Просто злобее. Погледни се, можеш да си намериш някой далеч по-свестен.
— Но той е милионер — отвръща тя. — И граф. Можех да стана графиня.
— Тези италиански титли вървят по десет за пени. Сигурно е купил своята по обява в някое списание, като е платил двайсет евро за удостоверение.
— Така ли мислиш?
— Сигурна съм — уверявам я. — А и след няколко години няма да му останат никакви пари. Ще дойде при теб и ще те моли отново да се съберете, но ти вече ще живееш с Бил Гейтс.
— Той е женен — казва Джанет с тъга, — проверих.
— Стой тук — нареждам й. — Ще отскоча до магазинчето да взема нещо за пиене, а после ще се отбия в „Златния дракон“ за китайска храна.
Джанет ококорва очи.
— Знаеш ли колко калории има в това нещо?
— Китайците го ядат, нали? А всичките са слаби.
— Предполагам, че веднъж няма да навреди — колебливо мънка тя. — Все пак ми избери нещо от диетичното меню.
— Добре.
Пъхва ръка в чантичката си „Прада“ и ми подава две банкноти по двайсет лири.
— Не се безпокой, аз черпя.
— Стига глупости, Анна — упреква ме съквартирантката ми и изтрива очи. — Всички знаем, че си бедна.
Стоим до късно, пием коктейли (за мен ром с кока-кола, а за нея джин с тоник, за който я излъгах, че е диетичен) и ядем хапки „Дим сум“ и скариди със спагети „До мейн“. За тях също й казах, че са диетични. Джанет изяжда по-голямата част и кой би могъл да я упрекне? Навярно не се е хранила до насита от пет години.