Накрая ме прегръща.
— Излизам — заявява.
Примигвам.
— Сигурна ли си? Малко си замаяна.
Тя се поклаща опасно, докато крачи из стаята, а още не сме пуснали песни на Джей Ло. Обича да ги пее. Има дори свои версии на някои текстове. Не може нито да рецитира като рапър, нито да пее, но това не я спира.
— Добре съм — казва. — Чувшштвам ше чудешно. Нощта едва започва, искаш ли да дойдеш с мен по клубовете?
Потупвам купчината папки.
— Имам работа.
— Не се тревожи, че няма да те пуснат — успокоява ме тя. — Няма проблем, щом си с мен. Само ще кажа: „Приятелки сме. Тя е с мен“ — махва великодушно с ръка. — Ще кажа: „Разкарай се, глупак, Джей-Ми и Анна Би ще ви разбият“.
— Иска ми се да разбия всички в някой клуб, но за съжаление трябва да се закотвя в този апартамент и да работя.
Джанет кимва.
— Добре! — взема палтото си. — Но да знаеш, че не изглеждаш толкова зле, колкото мислиш, а ако изглеждаш, сама си си виновна, нали разбираш какво искам да кажа?
— Хм, да.
— Чао — казва тя и след нея остава мирис на „Дюн“ и джин с тоник.
Поглеждам часовника си. Дванайсет без петнайсет. Приспива ми се от алкохола, но не бива да се предавам на съня. Трябва да прочета част от тези сценарии. Поне няколко.
Приготвям си кафе и прелиствам първия от купчината. Главоболието ми веднага се връща. Защо хората пишат подобни неща? Философски, претенциозни „инди“ филмчета, наивни романтични комедии, безброй плагиатски опити за британска версия на историята за отвлечената дъщеря на президента (прозявам се) или за закоравял крадец, принуден да се оттегли в пенсия, когато при последния голям удар…
Еуфорията от рома с кока-кола отшумява и започва да ме наляга умора. Безсмислено е. Няма да открия това, което търся, защото няма нищо стойностно, само милиони скапани сценарии. Кити ще ме уволни и няма да постигна нищо в живота си.
В отчаянието си вземам сценария на Триш. Трябва да го прочета от край до край. Защо, защо й обещах да й дам бележките си и съвет за следващия? Няма да мога да си легна до два часа.
Разсеяно преглеждам първата страница. После втората. И третата. И бавно оставям чашата си с кафе.
Не мога да повярвам. Комедията е забавна, динамична, с правдоподобни герои. Искам да разбера какво става по-нататък! Продължавам да чета и да прелиствам. Разсмива ме, има малко еротика и събужда чувства, като най-добрите комедии. Освен това няма нужда от много специални ефекти. Би могло да излезе евтино заснет филм, който да донесе милиони.
Сънено се събличам, зарязвам дрехите на пода и пропълзявам в леглото, но съм толкова развълнувана, че не мога да заспя. Просто лежа, загледана в тъмнината.
Може би това е моят шанс!
Четвърта глава
Събуждам се рано. Или по-точно казано, изобщо не съм заспивала. Всъщност дремнах малко, но за кратко и на пресекулки, мятайки се в леглото, а след такъв сън човек се чувства по-уморен, отколкото ако е стоял буден с чаша кафе и опаковка кофеинови стимуланти.
Във всеки случай чувах всички шумове от Тотнъм Корт Роуд, за които обикновено изключвам съзнанието си. Пиянски крясъци. Гласове на младежи, излизащи от клубовете и викащи такси. Прибирането на Джанет около четири и половина и повръщането й в тоалетната. След всичко това съм доволна, когато слънцето подава глава от изток и първите розови лъчи на зората озаряват мрачното лондонско небе. Скачам от леглото и се отправям към банята. Имам лек махмурлук, но вълнението от снощи все още не е изчезнало и бързо се разсънвам. Сякаш е Коледа и тръпна в очакване да получа голям и лъскав подарък.
Измивам косата си и я подсушавам със сешоара. Шест сутринта е. Друг път фотомоделите биха се разкрещели, но Лили не се е свъртала у дома от няколко дни (навярно гостува на поредното си гадже футболист), а Джанет спи като пън. Както и да е, не ме е грижа. Предстои ми вълнуващ ден, изпълнен с възможности.
Когато съм готова с косата си, влизам в кухнята, открадвам от кафето с ванилия и лешник на Лили, специално донесено от Сиатъл, и си приготвям от него чаша с неустоим аромат. За съжаление не си струва да крада от храната й, нискокалоричен и безвкусен боклук, така че се задоволявам само с кафето, докато препрочитам „Майката на булката“. Отначало ме обзема страх, че може би съм била под въздействието на алкохола и сега историята ще ми се стори блудкава. Това се случва често на асистент-продуцентите, точно както след порядъчно количество бира някои мъже си лягат с красавица, а се събуждат с плашило.