Но не и на мен днес. Тази сутрин сценарият е също толкова вълнуващ. Дори при втория прочит ми харесва още повече. Бързо се обличам и не вярвам на късмета си. Бежов панталон, евтина бяла тениска, посивелият ми сутиен, който не би очаровал никой мъж, но е стегнат и леко прибира гърдите ми. Когато една жена стърчи над околните толкова много, не би желала две огромни дини да привличат още повече внимание, нали? Добавям дълга плетена жилетка, която прикрива всички недостатъци на тялото ми. Бързо слагам фон дьо тен и тъмен руж в жалък опит да направя носа си малко по-незабележим и съм готова за тръгване. Осмелявам се да се спра за миг пред огледалото. По зъбите ми няма червило, косите ми не са разрошени. Не мога да направя нищо повече за външността си. Грабвам сценария и хуквам към метрото.
Когато стигам в офиса, Кити вече ме чака.
— Уау! — казвам. — Добре изглеждаш.
Стрелва ме с поглед, като че ли думата „добре“ далеч не е най-уместната.
— Е — изсумтява. — Някои от нас полагат усилия.
И то какви. Кити е избрала идеално скроена рокля, яркочервена като домат, вероятно „Версаче“, с дискретни перлени копчета отпред, тъмнобежов чорапогащник „Улфорд“ и обувки с цвета на роклята. Този стил беше най-въздействащ през осемдесетте, но все пак изглежда модерна: роклята й е с три-четвърти ръкави, плътно прилепнала, с леко изпъната пола. Малката й черна чанта е от еластична кожа, а гримът й е съвсем дискретен, в шоколадови нюанси. Би могла да мине за тридесет и пет годишна.
— Дано поне ти си спомниш, че днес пристига Ели Рот — казва тя и се озърта из полупразния офис. — Явно всички други са забравили.
— Аз… не — казвам и приглаждам жилетката си, но опитът ми да изглеждам по-представителна е напразен.
— Още е едва осем и трийсет.
— Да, Шарън и Джон трябваше да бъдат тук преди часове — сопва се Кити, явно забравила, че винаги пием първото си кафе след десет. — Но поне ти си тук. Защо си дошла толкова рано? — подозрително пита и присвива очи. — Надяваш се първа да посрещнеш господин Рот, а? Пристигнала си преди всички, за да направиш добро впечатление?
— Не, разбира се — отговарям. — Едва ли ще бъде впечатлен точно от мен, нали?
Кити ме оглежда от главата до петите, изпъвайки шия, сякаш погледът й не достига достатъчно високо, за да ме види.
— Малко вероятно — съгласява се накрая.
— Мисля, че имам нещо за теб — казвам.
Нетърпеливо ококорва очи.
— Така ли?
— Предполагам.
— Онзи сценарий? На детегледачката?
— Всъщност се оказа доста сполучлив — споделям. — Струва ми се подходящ за Грета.
Кити буквално се завърта на палци като балерина.
— Какво чакаш? — пита тя. — Влизай в офиса ми. Не, почакай, първо ми донеси кафе. Ако искаш, направи и за себе си, и ела — добавя великодушно.
Подавам й сценария и се втурвам към кухнята. Коледното вълнение не ме напуска, докато зареждам машината за еспресо и слагам джезвето за моето капучино. Кити е подранила с два часа. Явно пристигането на бъдещия собственик наистина е важно за нея. И сме само двете!
Офисът е изцяло на мое разположение. Мога да вляза и да я впечатля, без Джон или Шарън да ми се пречкат. Няма документация за подреждане, няма тичане по задачи. Това е шансът ми. Докато внимателно отрязвам парченце лимонова кора и я слагам в чинийката й, виждам, че ръцете ми треперят.
— Заповядай — поднасям й любезно чашата.
— Благодаря — Кити посяга с костеливата си ръка и диамантът на пръстена й проблясва, когато кокетно хваща дръжката от фин китайски порцелан, а моите груби лапи сграбчват голямата ми очукана чаша, на която пише: „Който пази диета, не умира, но и не живее“. — Къде е рецензията ти?
— В главата ми — отговарям, но осъзнавам, че това е дежурната реплика на Шарън, и припряно добавям: — Пристигнах рано, за да я напиша тук, но щом вече си дошла, направо ще ти кажа мнението си.
— Давай — подканва ме тя.
— Романтична комедия — започвам, — казва се „Майката на булката“.
— Заглавието ми харесва — отбелязва Кити.
— Героинята завижда на дъщеря си, която се омъжва, и несъзнателно възпрепятства сватбата. Но после се влюбва в чичото на младоженеца. Той обаче изпитва неприязън към нея, защото се е държала като властна примадона, така накрая й се налага да спасява и сватбата, и своята любов.
— Не зная — колебливо казва Кити. — Не мисля, че Грета ще иска да играе такава кучка. Тя е любимката на Америка.
Е, беше, преди да си признае, че е употребявала повече наркотици от Кийт Ричардс.
— Мисля, че ще се съгласи — уверявам я. — Спомни си „Звездна светлина“ и „Аутсайдери“. Постигна голям успех с тези филми. Щом е решила да се завърне в киното, ролята е подходящо забавна, предизвикателна, енергична…