— Струва ми се забавно — прекъсва го Рот. — Но мисля, че вече е правено.
— Доста отдавна — изтъква Карл в своя защита. — „Пътешествията на Гъливер“…
— Не, наскоро — казва Рот. — „Малки войници“.
Карл го гледа с празен поглед, но едва ли ще каже: „За какъв се мислиш?“. Вместо това кимва и прочиства гърлото си.
— Бихме могли да пренесем елементите в нова обстановка — казва той и сяда.
Поглеждам останалите около масата. Всички зяпат Рот с недоумение. Естествено. Това е, защото обръщат внимание само на филмите, които се прожектират в най-близкото кино. Не си правят труда да следят какво става в Америка.
— Спомняте ли си „Малки войници“? — пита той. Явно през ума му минава същата мисъл. Очите му плъзват из стаята и забелязвам, че изразът им вече не е така приятелски, а по-суров.
Всички започват да си водят записки, за да избягнат погледа му. Настъпва гробна тишина.
— Разбира се, че си го спомняме — обаждам се. Някой трябва да каже нещо!
Рот вдига глава и насочва вниманието си към мен. На устните му заиграва лека усмивка.
— Анна Браун. Запознахме се тази сутрин, нали?
— Да — потвърждавам и страните ми отново пламват.
Той се обляга назад и скръства ръце.
— Кажете ми какво помните за филма.
— Беше проект на Елиът Росио — отвръщам. — Играчки, които оживяват. Зли кукли Барби.
— Не познавам тези режисьори — рязко казва Карл.
— Не са режисьори, а сценаристи — поправям го.
— О, да, сценаристи — промърморва той с пренебрежение. — Нищо чудно, че не съм чувал за тях! — самодоволно поглежда другите около масата, търсейки подкрепа. Неколцина от шефовете се засмиват. Истина е, че сценаристите не са на голяма почит в Холивуд. Има цял куп вицове за тях: „Чухте ли онзи за блондинката? Била толкова тъпа, че отишла в Холивуд и преспала със сценарист, за да получи роля“.
Изчервявам се. Защо се държи толкова подло? Филмите ни щяха да бъдат малко по-добри, ако проявявахме повече уважение към сценаристите! В един филм може да участва най-нашумялата звезда и да има най-големия бюджет, но когато сценарият е слаб, просто не се получава. Вижте Арни в „Последният екшън герой“.
— Малко съм изненадан — равнодушно казва Ели Рот на Карл. — Анна, можеш ли да изброиш и други техни филми?
— Да — отговарям. — „Шрек“, „Аладин“, „Маската на Зоро“…
— И „Карибски пирати“ — добавя той. — Един от най-великите филми на всички времена.
Тихият смях секва. Карл отваря уста като риба на сухо, но размисля.
— Други идеи? — пита Рот и съвещанието продължава.
Седя там, слушам изложение след изложение и забелязвам как клепачите му натежават. Явно не е впечатлен. Майк Уотсън предлага два високобюджетни научнофантастични филма с нескопосани сюжети и римейк на култово тв шоу от шестдесетте. Ели едва сдържа прозявката си.
— Кити? — пита той.
Тя е последният по ред изпълнителен продуцент. Става, тръгва към подиума и златните й гривни подрънкват.
Охо. Изправям гръб. Ще бъде интересно, защото никога не съм я виждала да докладва. Обикновено аз съм тази, която докладва пред нея.
Излага две банални идеи, предложени от Джон, и всички поклащат глави. Тя свива костеливите си рамене в сако „Шанел“, съвършено спокойна.
— Имам още една идея — казва после. — Нещо, което открих сама. Заглавието е „Майката на булката“.
Открила го сама? Какво става тук? Поглеждам я, но тя избягва да срещне очите ми.
— Интересни, добре организирани ситуации — уверено почва тя. — И няма да струва много.
Цитира моята рецензия!
— Главната героиня е светска дама — продължава Кити, — която е на път да провали сватбата на собствената си дъщеря…
Просто седя мълчаливо, докато преразказва моите думи. Дори прелиства сценария и прочита няколко реплики, които съм отбелязала с жълт маркер.
— Това е интересно — заключава Ели. Едва сега очите му засияват. — Наистина е забавно. Отдавна не съм гледал добър филм с по-възрастна главна героиня. Къде го намери?
Кити прави артистичен жест и диамантът на пръстена й проблясва.
— Лични контакти — казва тя. — Възложих на Анна да напише рецензията.
Ели отмества поглед към мен. Изведнъж застивам. Дали да кажа нещо? Очите на Кити изпращат ледени стрели.
— Нали, Анна? — пита ме любезно.
Вяло кимвам.
— Да.
Видимо се успокоява и ме удостоява с усмивка.