— Е, в това има потенциал — казва Рот. — Изпрати копия от сценария на всички. Нали не представлява проблем?
— Разбира се — изчуруликва Кити.
— Добре си се справила — поздравява я той. — Е, мисля, че ще падне доста работа. Благодаря на всички.
Докато излизаме от залата, Кити слага властно ръка на рамото ми.
— Ела веднага в офиса ми — нарежда тя.
Влизам, сядам и чакам. Нервите ми са обтегнати до крайност, а по кожата ми като паяци пропълзяват малки адреналинови иглички.
Кити нахълтва след секунда и затваря вратата.
— Надявам се, че разбираш какво стана там — казва тя.
— Не напълно — покашлям се. — Аз намерих сценария…
Тя раздразнително свива рамене.
— Работим като екип. Искам твоят филм да бъде реализиран, Анна, а това означава, че трябва да получи солидни препоръки. Ако Ели мисли, че е избран от изпълнителен продуцент, ще се вслуша, ще го обмисли по-внимателно… Освен това, ако проектът бъде осъществен, нима някой ще се интересува как е станало?
— Но на мен няма да ми бъде призната никаква заслуга — изтъквам плахо.
— Нямаш нужда от признание — бавно заявява тя, сякаш обяснява на малко дете. — Разбирам те. Аз съм твоят закрилник в тази фирма. Майк Уотсън се опита да поиска уволнението ти миналия месец, нали знаеш това? Аз се застъпих за теб.
— Но как ще постигна напредък в кариерата си?
— Като за начало всички ще прочетат отличната ти рецензия — казва Кити. — Дори Ели Рот ще те забележи. Запознах те лично с него, нали?
— Да — признавам.
— И това беше само началото — продължава Кити. — Ще се погрижа да се изкачиш по стълбицата. Нали сме екип?
Подава ми напечатан лист. Нареждане до „Личен състав“ за увеличение на заплатата ми.
Чета го три пъти и не мога да повярвам, че Кити наистина го е направила. Зная, че обеща, но никога не съм й имала доверие. Явно съм от хората, които виждат само най-лошото у другите.
— Страхотно — продумвам смаяна. — Б-б-благодаря.
— Моля — отвръща ми самодоволно. — Естествено, договорката ни е, че аз съм открила сценария. Много е важно да не го забравяме, за да не станем за смях.
— О, разбира се.
— Доведи сценаристката да поговорим — настоява Кити. — По-добре ми дай телефона й. Трябва да се свържа с нея.
Изпълнявам нареждането.
— Благодаря, Анна — казва Кити с топлота. — Предстоят ти вълнуващи дни. Ще видиш успеха на тази продукция.
Обръща се към бюрото си, което е знак за края на разговора.
Спирам се на прага.
— Какво има? — пита ме малко нетърпеливо.
— Благодаря за увеличението на заплатата — казвам. — Наистина е чудесно, но какво стана с повишението? Ще го получа, нали?
— Разбира се — уверява ме Кити. — Но точно сега моментът не е подходящ, поне докато Ели не реши кого да задържи на работа. Твърде рано е да настоявам пред него. Ако проектът е успешен, ще стигнем далеч. Стига да се държим една за друга.
— Добре.
— Отдавна търся млада жена, на която да предам опита си — замислено споделя Кити. — Не сме много в този бизнес, Анна, и мисля, че ти можеш да бъдеш следващата.
— Благодаря, Кити — казвам, опиянена от похвалата й. Може би досега съм я преценявала погрешно. Все пак, наистина е спечелила Оскар.
— Държа да бъдеш плътно до мен при разработването на този проект — продължава тя. — Имаш ли идеи за актьорския състав, освен Грета?
— О, разбира се — отговарям, доста учудена. — Цял куп.
— Гледаш много такива филми, нали? — замислено пита тя. Има предвид касови филми с голям успех.
— Да — потвърждавам. Нима го е забелязала едва сега?
— Състави ми списък с предложения. Режисьори, актьори, кинематографисти. Знаеш за какво става дума.
Засиявам от щастие. Не мога да повярвам, че ми възлага толкова отговорна задача. Това наистина е продуцентска работа!
— Няма проблем — уверявам я.
— Донеси ми ги утре. Рано сутринта — разпорежда ми наставнически, вдига слушалката на телефона и ме отпраща.
— Имаш ги.
Отварям вратата и почти прекрачвам прага, когато Кити закрива слушалката с ръка.
— Можеш да си починеш следобед — снишава глас. — Браво.
По дяволите. Това е чудо!
Прибирам се и заварвам Лили седнала с кръстосани крака на пода, в поза „Тантра“. Мразя увлечението й по йога, защото докато седи така и монотонно повтаря мантрата си, не можем да гледаме телевизия. Нито пък да си направим кафе, да препечем филийки или каквото и да било.
— Оммм, оммм, оммм — продължава Лили, преструвайки се, че не ме е забелязала.
— Върнала си се — казвам аз.
Повдига единия си клепач.
— Да, Анна. Опитвам се да се концентрирам. Важно е да пречистя съзнанието си.