— Няма да бъде трудно — отбелязвам. — Няма много за чистене.
— Причината за твоята злоба е, че не си пречистила тялото си — заявява Лили. — Трябва да пробваш с йога. Аз го използвам, за да контролирам апетита си.
— Виж ти, мислех, че използваш кокаин.
Лили широко отваря очи. Честно казано, не зная какво ме прихваща днес.
— Не говори глупости — сопва се тя. — Никога не бих приела вредни вещества.
— А тютюнът?
Махва с ръка.
— Вредата от него е преувеличена. Във Франция всички пушат. Буквално е задължително. А са толкова здрави.
— Няма ли да ходиш на купон? — питам. — Предупреждавам те, че искам да гледам „Ийстендърс“.
— Е, и без това концентрацията ми отиде по дяволите — промърморва Лили, изправя се и се протяга. — Да, имам безброй покани, но ще си остана у дома, за да си почина.
Хвърля поглед към телефона.
— Обаждане ли очакваш?
— Не! — отрича гневно. — Разбира се, че не. Не стоя до телефона да чакам.
— Кой трябва да ти позвъни?
Вратата се отваря и влиза Джанет, малко умърлушена.
— Какъв е проблемът? — пита я Лили с престорена загриженост. — Нещо, свързано с работата ли?
Очевидно изгаря от нетърпение да чуе за провала на Джанет като модел, за да усети превъзходството си.
— Тъпият ми импресарио — оплаква се Джанет. — Каза ми, че снимките ще бъдат за „Горещо“, а когато отидох, се оказа, че са за „Добра домакиня“. Накараха ме да облека ужасна карирана риза. Имаше още три момичета, и когато започнаха да снимат в близък план, казаха, че повече нямат нужда от мен. Били ме повикали само за груповите снимки.
— Боже мой! — Лили закрива уста и облещва очи. — Не те искат за снимки в близък план. Това наистина е лошо.
Понякога едва се сдържам да не я ударя. Очите на Джанет се замъгляват, сякаш отново ще заплаче.
— Особено след като Джино те е зарязал — продължава Лили. — Ужасно. Страшно унизително.
— Здрасти, Джанет — казвам аз. — Лили трябва да стои до телефона, защото очаква обаждане.
— Глупости — рязко възразява тя.
— Така ли? — невинно питам. — Тогава ще вляза в интернет, нали нямаш нищо против? Може би за няколко часа.
— Не, не можеш — заявява припряно. — Няма да стоя до телефона, но наистина е възможно да ми се обади един приятел.
— Кой? — любопитства Джанет.
Лили мята дългите си руси коси, сплетени на плитка, както е било модерно през шейсетте.
— Много влиятелен човек — казва тя. — Клод Рание.
Джанет зяпва.
— Клод Рание, финансистът? Онзи с огромната яхта?
— „Триксабел“, да.
— Клод Рание… деветдесетгодишният? — питам аз.
Не мога да повярвам. Всички са чували за Клод Рание, той редовно е на страниците на „Хелоу!“ и в класацията на най-популярните светски личности. Корабен магнат от френско-гръцки произход, който започна да влага парите си в недвижими имоти, когато корабният бизнес западна. Има огромна яхта, къща в Кан, замък във Венеция и имение в Нотинг Хил. Както и слава на похотлив стар козел. Можете да видите безброй снимки на дядката, мяза на сбръчкана сушена слива. На повечето е седнал в шезлонг на скапаната си яхта сред цяла тайфа двайсетгодишни мацки по бикини. Впрочем неговите гърди са по-големи от тези на доста от тях.
— Не е на толкова — сопва се Лили.
— Тогава на колко? Шейсет? — пита Джанет.
— Най-малко — уверявам я.
— Толкова сте повърхностни — отбелязва Лили. — Клод е чаровен мъж. Изключително…
— Богат? — питам.
— Мъдър — рязко отвръща тя. — Възрастта е просто някакво число. Както и да е, ще ме покани да го придружавам на филмовия фестивал в Кан.
— Не може да бъде — казва Джанет със завист.
— Ще плаваме край Лазурния бряг с „Триксабел“ — замечтава се Лили. — Може да се отбием в Монте Карло да поиграем в казиното или да погледаме състезание за „Гран При“. Разбира се, той има запазено място в ложата. А на фестивала ще се запозная с истински звезди. Имам предвид актьори. Ще мога лично да дам автобиографията си на няколко импресарии. Може би е време да помисля за промяна в кариерата си — размишлява тя на глас. — Клод казва, че имам голям потенциал. Обещава да ми помогне да намеря подходящ проект. Разбира се, има предостатъчно пари да спонсорира заснемането на филм — поглежда към мен. — Всички продуцентки от независими компании искат да преспят с него.
— Да — казвам, — но ти искаш да спиш с него, нали?
— Какво говориш? — цупи се обидено. — Нищо подобно.
— Напротив — възразявам. — Той те иска на яхтата като поредната сладурана за развлечение, Лили. Момиче трофей.
— Е — признава тя, разплита плитката си и разпусна русите си коси като водопад. — Джентълмените обичат да гледат привлекателни жени, но такава е природата им, нали? Нямам намерение да правя нищо.