Свивам рамене.
— В „Савой“.
Джанет побутва Лили.
— Казах ли ти? Има забележително потекло. Дядо му е бил граф.
— Откъде знаеш? — питам.
— Обадих се на няколко места — спокойно признава Джанет.
Разбира се. Поставила си е за цел да узнае всичко за всеки с поне капка синя кръв на британските острови, както и на континента.
— Има огромен замък — разпалено продължава тя. — Наистина огромен. Той е един от най-желаните ергени.
— Тези неща не ме интересуват — заявявам твърдо. Това до голяма степен е истина. Не мога напълно да загърбя факта, че притежава имение и купища пари. Но ще се постарая.
— Глупости — казва Лили и мята коси. — Голяма късметлийка си, Анна — добавя завистливо. — Има ли необвързани приятели?
— Предполагам, че има доста.
— Впрочем, Клод ми се обади. А той наистина е червив с пари.
— Така е, доколкото зная.
— Не ми се вярва да искаш да ходиш с него — казва й Джанет.
Тя нацупва устни.
— И двете просто завиждате.
— Красив ли е? — настойчиво ме пита Джанет.
Досещам се, че става дума за Чарлс.
— Хм, не.
— Виждаш ли? — обажда се Лили. — И ти не си по-различна от… Искам да кажа — бърза да обясни тя, — че си лицемерка! Твърдиш, че не бива да се виждам с Клод заради нещо дребно като възрастта му, а самата ти нямаш нищо против да излизаш с някакъв грозник, който притежава имение за милиони лири.
В гласа й се долавя огорчение.
— И апартамент до Итън Скуеър — напомня й Джанет.
Лили се намръщва.
— Не мога да си позволя да бъда придирчива по отношение на външността — оправдавам се аз. — Нямах представа, че е толкова богат, честна дума. Мисля, че е малко уязвим.
Не мога да отрека, че искам да бъда с някого, а онези, които истински ме привличат, са недостижими за мен.
Това е жестоката истина, нали? Човек трябва да се среща с хора, с които е равен по привлекателност. Красавиците нямат нищо против, те излизат с мъже като Ели Рот. Но момичетата като мен са принудени да се примирят. Чарлс е префърцунен и непривлекателен, но мисля, че това е главно защото е тъжен и самотен. Просто защитна реакция. Както и да е, защо да не му дам шанс? Той е единственият ми кандидат. Все пак е по-добре от нито един.
Много сполучливи бракове са изградени така.
Може би звучи цинично? Помислете. Една жена може да чака Чаровния принц на бял кон цяла вечност или да се опита да си намери някого. В повечето случаи това, изглежда, означава да не бъде претенциозна. Ако отблъсква всеки, който прояви интерес към нея, е доста вероятно на тридесет и пет да се окаже неомъжена и да остане сама завинаги, намирайки утеха в компанията на някакво домашно животинче.
„Не, благодаря. Аз съм практична жена“, казвам си. Искам мъж. Нямам голям избор, така че ще се задоволя с това, което е достъпно за мен.
— Е, добре — заявява Лили. — Уязвим и за твой късмет потънал в самосъжаление. Не мога да го разбера — поклаща глава. — Би могъл да има всяко момиче.
Изчервявам се.
— Много благодаря, Лили.
— Просто съм откровена — повтаря тя за милионен път. — Като приятелка.
— Е, и аз ще ти кажа нещо като приятелка — заявявам. — Не би се спрял на момиче като теб. Излизал е с безброй красавици с тела на модели и всички са го преследвали заради парите му. Мъжете не са толкова глупави, за колкото ги смятате. Знаят какво целите.
— Не разбирам за какво говориш — рязко казва Лили. — Напоследък се държиш много странно, Анна. Хрумват ти глупави идеи.
— Мисля, че е страхотно — заявява Джанет. — Впрочем, Лил, не би ли предпочела да се запознаеш с някого от приятелите на Чарлс, вместо да се срещаш с Клод Рание?
— Може би — признава Лили, макар й с неохота.
— Аз бих се радвала — въодушевено споделя Джанет.
— Хм, ще го попитам — отправям се към банята, за да измия зъбите си.
Пета глава
На следващата сутрин все още съм развълнувана. Страхотно е. Събуждам се с невероятното чувство, че се е случило нещо прекрасно. Само да можех да си спомня какво.
Сценарият. Филмът.
Изскачам от леглото — е, достатъчни са ми по-малко от пет минути, за да се разсъня и да отметна завивката — и тръгвам към банята. Докато разресвам косите си, мисля за актьори и режисьори. Рейчъл Уейс… дали би проявила интерес? Или Сейди Фрост може би за булката. Непознати лица за главните мъжки роли. С единствената цел да излезе евтино…
Толкова е вълнуващо. Кити наистина цени мнението ми. Иска да предложа състава, да бъда част от всичко важно. Подсушавам косите си, измивам зъбите си с малко от пастата на Лили „Рембранд“, доста по-добра от моята „Аква фреш“. Избирам равни обувки (разбира се), черни джинси с ниска талия и една от онези къси тениски с три-четвърти ръкави в различен цвят, в стил „Бон Джоуи“ през осемдесетте. Дори слагам грим, този път „Шу Умера“, откраднат от Лили. Тя има толкова много, че дори няма да забележи, а днес наистина искам да изглеждам добре.