— Анна! — Кити отново изпъва тънката си шия през вратата. — Престани да съзерцаваш тези глупави рози и ми донеси списъците си.
Кимвам, събирам страниците на едно място и шумно ги прелиствам.
— Съжалявам, Шарън — казвам. — Трябва да вървя. Някои от нас вършат работа тук.
Мята къдрици, повдига брадичка към розите и се оттегля.
— Няма да продължи дълго — предрича тя.
Може да е права, но не ме интересува колко ще продължи, просто искам да се насладя на това преживяване, поне за известно време. Да бъда ухажвана и обградена с внимание като момиче с нормален ръст и малък нос. Защото е много приятно да получиш цветя в офиса. Ще го запомня и по-късно ще се обадя на Чарлс. Заслужава още една среща.
Кити подава главата си за трети път.
— Анна, нямам цял ден на разположение. Донеси ми кафе, умирам от жажда.
С въздишка тръгвам към кухнята. Още един вълнуващ ден в бляскавия свят на киното!
— Да… да — одобрително казва Кити и записва имената на всички актриси, които предлагам за ролята на булката. — Залавяй се за работа. Обади се на импресариите им… не, почакай, аз ще им се обадя. Все пак аз притежавам магическия подход към талантливите хора — изтъква самодоволно. — Грета се съгласи да играе.
— Наистина ли? Това е фантастична новина. Поздравления — казвам.
Кити почуква по бюрото с пръсти, обсипани с диаманти, които разпръсват разноцветни лъчи из стаята.
— Заслужавам ги — заявява. — А сега режисьорите.
Подавам й следващия си списък. Кратък е: Роджър Мичъл, който създаде „Нотинг Хил“ и „Смяна на платната“; Майк Нюъл, чиито творения са „Четири сватби“ и „Хари Потър и Огненият бокал“; Питър Катанеос с „Време за мъже“ и братя Уайс, режисирали „Американски пай“ и „Маркъс“.
— Хм, да — провлачва тя. — Много добре, но повечето са твърде заети. Кой друг?
Какво още иска? Това е целият ми списък!
— Има още едно име — казвам. — Но едва ли има начин…
— Кой? — настоява.
— Ами… Марк Суон.
Кити втренчва поглед в мен.
— Марк Суон?
— Да.
Надава кратък гърлен смях.
— Не бъди глупава, Анна! Не можем да се доберем до Марк Суон. Какво си въобразяваш?
Всъщност не зная. Какво си въобразявам? Марк Суон е известен с покъртителни драми. Нима би се съгласил да режисира романтична комедия? Само защото случайно се запознахме в гардеробната и се държа любезно с мен? Е, добре де, много любезно. Все пак това не означава, че ще мога да го придумам да се заеме с комедия. Навярно съм откачила.
— Нека поне се обадя на импресариото му — настоявам, преди да се разколебая.
Кити свива рамене.
— Действай, скъпа. Но не очаквай да постигнеш нещо. Ясно ли е?
Права е, разбира се. Импресариото на Суон, ужасно припряна кучка на име Карли Смит, ми отделя десет секунди, след което бърза да затвори телефона. („Не е неговият тип филм. Благодаря, че се сетихте за нас. Дочуване“.) Трябваше да го предвидя.
Но не преставам да мисля за него.
Толкова искам този филм да бъде заснет. Ели Рот със сигурност ще се съгласи, щом Грета е привлечена, но не мисля, че само нейното участие ще бъде достатъчно убедително, за да бъдат вложени пари. Рот държи студията да поема поне половината от разходите, за да може да претендира за по-голям дял от приходите. Име като Марк Суон би ни дало солидно основание, че си струва. За първи път в така наречената си „кариера“, имам чувството, че съм близо до нещо голямо.
Надничам в офиса на Кити. Щорите са спуснати. Може би разговаря с Грета. Няма да усети отсъствието ми, ако изляза за час-два. Вземам чантата си от бюрото.
— Ранен обяд, а?
Въпросът е зададен от Джон. Започва да крачи покрай бюрото ми и присвива очи. Не може да живее, без да доносничи на Кити. По-рано докладваше главно за Шарън, но откакто Майк я отмъкна, останах само аз.
— Не — отвръщам. — Просто излизам.
— Излизаш? — преструва се на шокиран. — Не можеш, Анна. Мисля, че Кити беше достатъчно ясна, когато каза, че точно сега сме й нужни в офиса. За да търсим проекти. Всички на борда.
— Излизането ми е свързано с проект — казвам.
— Така ли? — скръства ръце. — Кой по-точно?
Въздъхвам.
— Имам среща с Марк Суон във връзка с „Майката на булката“ — отговарям. — Скоро ще се върна!
Тръгвам към асансьорите и го оставям със зяпнала уста да гледа след мен.
Когато вратите се затварят, вече съм плувнала в пот, но трябваше да му кажа. Не мога да допусна да изтича при Кити. Разбира се, сега наистина трябва на всяка цена да се добера до Марк Суон. Това е посоката, в която съм се запътила.