— Все още работя по твоя роман — лъжа, като се преструвам на спокойна. — Искам да помисля върху идеята.
Така е по-лесно. Разбира се, че трябва да му кажа. Но друг път. След като имам време да помисля как.
— Нали отново ще излезем заедно тази седмица? — пита нетърпеливо.
— О, разбира се — отговарям му малко вяло.
Нямам желание да мисля след колко време ще се наложи да легна с него. Мразя секса. Повечето жени го мразят, нали? Искам да кажа, истинските жени, а не кльощавите хубавици като Лили и Джанет. Толкова е смущаващо. Защо мъжете настояват да те гледат гола, макар да имаш коремче, и всъщност биха предпочели да го правите на тъмно?
Лично аз мисля, че дори на Лили и Джанет не им харесва. Излизат с такива нещастници. Може би и за тях е досадно задължение, както за мен. Всички се преструват, че сексът е нещо страхотно, а всъщност е ужасно неприятно изживяване. Понякога се налага да го правиш, за да задържиш приятеля си. Брайън все ми го напомняше. Иска ми се да се бях родила във викторианската епоха, но не като бедна проститутка, естествено.
Може би има нещо общо с факта, че не съм изпитвала никакви чувства към повечето мъже, с които съм била. Никой от тях не е карал сърцето ми да се разтуптява, както става с Брус Уилис или Брад Пит. Или дори Марк Суон. Но това не са истински мъже, а фантастични образи и вероятността да изляза с някого от тях е нищожна, нали? Зная, че са хора от плът и кръв, но сякаш не са. Споменът за Марк Суон в магазина се връща. Стои срещу мен, силен като лъв, висок и широкоплещест.
Отърсвам се от това видение и си напомням каква късметлийка съм, че Чарлс разговаря с мен. За бога, за момиче като мен дори той е гадже-мечта. Даже ми изпрати красиви истински цветя в офиса. Докато ходех с Брайън, бях готова да умра за подобен знак на внимание. Опомням се и се съсредоточавам върху думите му.
— Е — казва Чарлс. — Този уикенд организирам малко тържество, което отдавна планирах. Извън града.
— В загадъчния замък Честър Хаус? — питам, но си представям унилото му изражение и припряно добавям: — Искам да кажа, би било чудесно, ако е в Честър Хаус.
— Всички ще бъдат там — обявява. — Бинки и Джейкъб, Шарлът и Оливия.
— Не ги познавам, Чарлс — напомням му тактично. Но намеренията му са добри.
— Е, добре, разбира се… Впрочем Ванна и Рупърт също ще дойдат. Ще сме много хора. Ще бъде с преспиване. Ще има танци, а на сутринта — риба с ориз, варени яйца и шампанско. Ще се радвам, ако и ти дойдеш — добавя с надежда.
Вратата се отваря зад мен и влиза Лили, забързана право към спалнята си.
— Предполагам… че ще мога — нямам право на отказ, нали? Какво извинение мога да измисля толкова бързо?
— Ало? — казва нечий глас. Лили е вдигнала слушалката на апарата в своята стая. — Кой е?
— Извинявай — обръщам се хладно към нея, — не видя ли, че говоря по телефона?
— Не, съжалявам — лъже най-спокойно. — Извинявай за прекъсването.
— Няма проблем — обажда се Чарлс.
— Оо, вие сте прочутият Чарлс Доусън? — пита Лили. Снишила е глас с няколко октави до дрезгавия секси тембър на заклета пушачка, който е нейна запазена марка.
— Да. Здравейте — приветливо казва той. — С кого говоря?
— Имаш ли нещо против? — питам.
— Аз съм Лили, съквартирантката на Анна — представя се тя. — С приятелката ми Джанет също живеем тук. Нямаме търпение да се запознаем с вас. Слушали сме толкова много.
— Тогава заповядайте в събота в имението ми — казва Чарлс. — Поканих Анна на парти. Има предостатъчно място. Ще ми бъде приятно, ако и вие дойдете.
— Заети са този уикенд — намесвам се рязко.
— Не, не сме! — припряно възразява Лили. — С удоволствие ще дойдем! Много благодаря за поканата, скъпи!
— Значи ще очаквам и трите ви в събота — отговаря Чарлс, преливайки от задоволство. — Аперитив в седем, вечеря в осем. Танците започват в девет. Официално облекло, естествено.
Естествено.
— Чао, Анна — обръща се към мен.
— Чао — отговарям мрачно. — Ще се видим в събота — стоварвам слушалката и нахълтвам в стаята на Лили.
Точно когато се готвя да упражня физическо насилие, вратата се отваря и влиза Джанет.
— Здравей! — посреща я Лили. — Страхотна новина! Чарлс Доусън току-що ни покани на парти в Честър Хаус! Всички с официално облекло. Обзалагам се, че ще има много други наследници на имения, които просто се къпят в пари и се чудят за какво да ги похарчат — разсмива се. — Е, може да им помогнем.