Джанет свива рамене.
— Не искам да ходя.
Изглежда много потисната.
— Защо? — любопитства Лили.
— Днес ме върнаха от снимки. Казаха, че външността ми не е подходяща. Всички други момичета бяха на осемнайсет-деветнайсет и под петдесет килограма.
— Наистина трябва да направиш нещо във връзка с теглото си — строго казва Лили. — Сама си си виновна. Липсва ти самодисциплина.
— Посредникът ми цял следобед отказва да отговори на обажданията ми — споделя Джанет с насълзени очи. — От агенцията казват, че ще ми позвъни, но напразно чакам. Решил е, че вече не ставам за нищо.
— Мислила ли си за пластична операция за изглаждане на бръчки? — пита Лили.
— О, млъкни, Лили — казвам. — Джанет е само на двайсет и осем години.
— „Само“? — подигравателно повтаря Лили. — Двайсет и осем означава старица.
Джанет изтрива насълзените си очи, а после издухва носа си, преструвайки се, че има хрема.
— Пълни глупости — заявявам. — Джанет, трябва да дойдеш на партито — присъствието и на двете там би било най-страшният кошмар за мен, а се опитвам да я придумам да дойде. — Имам нужда от приятелка — споделям. — Лили ще дойде, не можеш да ме оставиш сама с нея.
— Имаш Чарлс, поне той те харесва — изтъква Джанет.
— О, я горе главата! — успокоявам я. — Когато онези… — иска ми се да кажа „надути пуяци“, но не би прозвучало много ласкаво, затова решавам да използвам по-безобидна фраза — … момчета от провинцията те видят, очите им ще изскочат.
— Ще има много мъже от висшето общество — отбелязва Лили.
Има предвид богати мъже.
— Повечето от тях са доста добра партия — добавям изкушаващо. — Имам предвид с аристократични титли.
— Може би ще дойда — склонява Джанет. — До събота ще сваля два-три килограма. Отново минавам на динена диета.
— Твърде много захар — отбелязва Лили.
— Мислиш ли, че с пълен глад ще успея? — тревожно пита Джанет. — Само на витамини и вода?
Лили свива рамене.
— Някои от мултивитаминните таблетки съдържат по пет калории — предупреждава тя. — Най-добре провери етикетите.
— О, това е нелепо — обаждам се нетърпеливо. — Или ще ядеш като нормален човек, или няма да дойдеш. Същото се отнася и за теб, Лили.
— Вече сме поканени — отбелязва Лили и мята лъскавата си платиненоруса грива.
— Мога да се погрижа поканата да бъде отменена — заплашвам. — Не си мисли, че няма да го направя.
— Добре — казва Джанет. — Честно казано, имах ужасен ден и не бих понесла глад като капак на всичко.
Лили я поглежда със съжаление, сякаш напълно й липсва воля, но се опомня, щом среща убийствения ми поглед. Подавам й бутилка шампанско.
— Вземи, отвори я, за да свършиш нещо полезно.
— О, шампанско! Но е евтино… — отбелязва разочаровано. — Е, става за пиене. Какво празнуваме?
— Получих увеличение на заплатата — гордо обяснявам и им разказвам подробно.
Джанет искрено се радва, а Лили се преструва. Точно това очаквах. Изяждам скаридите, след като и двете отказват да си вземат (и без това няма достатъчно за всички), но се съгласяват да хапнат праскови. След като изпиваме бутилка и половина, и трите се нахвърляме на чипса със сол и оцет.
Забавно е да наблюдавам как Лили се бори с изкушението. Иска още един пакет. Сигурно не е вкусвала чипс от пет години и след всяко парченце на лицето й се изписва блаженство, сякаш е получила оргазъм. Отчаяно става, влиза в кухнята и се връща с полуувехнал стрък целина.
— Какво е това, по дяволите? — питам я.
— Целината е страхотна — уверява ме Джанет. — Докато я ядеш, изразходваш повече калории, отколкото поемаш.
— Само от един стрък отслабваш! — потвърждава Лили, преди да го захапе. — Трябва да опиташ — съветва ме тя.
— Не изглежда никак апетитно. Млечен шоколад? — развивам станиола под носа й.
Струва ми се, че всеки момент ще припадне. Но Лили е момиче със силна воля.
— Чао! — става и пресушава чашата си. — Излизам — добавя и грабва сакото си.
— Къде ще ходиш? — пита Джанет.
— Не е твоя работа! — отговаря Лили и затръшва вратата.
— Ще си взема малко шоколад — казва Джанет, когато хоризонтът е чист. — Едва ли някой вече ще ме повика за снимки.
Отчупвам две квадратчета, давам й ги и след кратка борба със себе си прибирам блокчето. Защото, ако го изяде цялото, сутринта стомахът й ще се бунтува. Освен това мисълта, че е изяла цял шоколад, би могла да й причини нервен срив. И чия би била вината?
— Е, за партито… — опитвам се да я развеселя.
— Какво ще облечеш? — пита ме.
Свивам рамене. Все едно ми е с какво ще бъда облечена. Повече ме интересува какъв тоалет ще избере тя. Ще стана за посмешище, каквото и да сложа, нали?