— Пристигате тъкмо навреме — уверява го Кити с топлота, втурва се към него, протегнала напред ръката си с нокти като на орел, украсена с бляскав диамант. — Аз съм Кити Симпсън. „Майката на булката“ е моето бебче — добавя с чаровна усмивка. — Това е Триш Евънс, авторката на великолепния сценарий. Разбира се, ще направим няколко мънички промени. А това е Грета Гордън, която — сигурна съм, познавате…
— Не сме се запознавали — отвръща Суон и кимва на актрисата. — Но винаги съм ви се възхищавал.
Господи, огромен е. Със сигурност е над метър и деветдесет. И има толкова широки рамене. Чертите му не са съвършени като на Ели Рот, но са въздействащи. Ъгловата челюст, тъмни очи и гъсти вежди. Забелязвам, че всички жени в помещението, без изключение, сме изправили гърбове след влизането му и го гледаме със страхопочитание.
— А вашият сценарий наистина е фантастичен — обръща се Суон към Триш.
— Радвам се да се запознаем, Марк — казва Рот и му подава ръка. Личи си, че не му е приятно Суон да го гледа отвисоко, но се примирява. — Обожавам всичките ви филми. Гласувах за вас в Академията.
— Много благодаря — казва режисьорът.
Поглежда крадешком към мен и ми намига.
Навеждам глава и се опитвам да скрия усмивката си. Той ми намигна! Марк Суон ми намигна!
Кити забелязва, разбира се. Нищо не й убягва.
— Вече сте се запознали с Анна, която работи за мен, а това е колегата й Джон — Кити отново се усмихва. — Анна тъкмо щеше да отиде за кафе, искате ли и вие?
Изчервявам се. Представят ме като слугиня, каквато съм всъщност. Струва ми се нечестно. Какво ще кажете за следния вариант: „Това е Анна, която откри сценария“? Но, разбира се, не можем да разкрием истината. Трябва да бъде лансиран от по-влиятелен продуцент, както ме увери Кити.
— Е, тъй като прочетох сценария и реших да режисирам филма само благодарение на Анна — непринудено изтъква Суон, — мисля, че тя заслужава някой да й донесе кафе.
Не мога да повярвам, че го каза! О! Обичам го.
— Няма проблем — прошепвам с пламнали страни.
Ели и Кити се надпреварват да изразяват съгласие.
— Ха-ха, разбира се — казва Кити. — Донеси на всички ни кафе, Джон.
— Веднага — угоднически отвръща той. — Как го предпочитате, господин Суон? Аз съм ваш голям почитател. За мен ще бъде удоволствие да ви донеса кафе.
— Без захар — отговаря Суон.
Отново ме поглежда, сякаш едва се сдържа да не завърти очи.
Забивам поглед в бележника си. Полудявам ли, или Марк Суон наистина се опитва да флиртува с мен? Виждам, че Ели и Кити са забелязали и вибрациите, които долавям, не са одобрителни.
— Е, добрата новина е, че тази сутрин обсъдих проекта с „Парамаунт“ — припряно заговаря Рот и привлича вниманието на Суон. — Съгласни са да го поемат.
— Много мило от тяхна страна — казва Суон със сарказъм.
Той е най-нашумелият режисьор в британската киноиндустрия и го знае. Разбира се, всяка студия би се възползвала от шанса да представи поредния му филм.
— Реших, че би било полезно да повикам двама ви с Грета, за да запознаем сценаристката с вижданията си — казва Рот. — Да й обясним какво желаем да промени.
— Имаш ли бележник? — попита я Кити. — Заповядай, ако нямаш. Добре е да водиш подробни бележки.
— Ролята на Елси трябва да бъде малко по-положителна — казва Грета. — Да буди повече симпатии в първите две части.
— Сценарият е твърде дълъг. Ще се наложи да съкратиш десет страници. И запомнящите се реплики да бъдат на равни интервали — казва Рот. — На всеки десет минути смях, това е формулата. Десет страници, ключова реплика. Десет страници, ключова реплика — повтаря той, сякаш не забелязва ужасеното изражение на Триш. — Ще добиеш представа за ритъма.
— Елси трябва да бъде по-добра. И много по-привлекателна — обажда се Грета. — Нещо като модел за подражание за по-възрастните жени. Преуспяла. Филантропка. И с впечатляваща кариера. Какво ще кажете за съдия? Зная, че изглеждам добре в черно — замислено казва тя.
— Кафето — напевно съобщава Джон и внася поднос с чаши, чинийки и малки канички с мляко. Всички са от един сервиз, за разлика от пластмасовите лъжички и големите очукани чаши, от които пием долу, с надписи като: „Ако искам мнението ви, ще ви дам думата“, или „Старите играчи на борсата не умират, само замразяват активите си“. — Пийте, докато е горещо — продължава да пее той, завърта китката си, за да налее млякото с пяна, и слага от онези бъркалки за коктейли с вградени кристалчета захар. Днес е необичайно сръчен.
— За тези промени… не зная — колебливо заговаря Триш. — Анна каза, че сценарият й харесва такъв, какъвто е.