Триш отново се усмихва.
— Същото се отнася и за теб, скъпа — предупреждава я Суон. — Няма да искам много промени, но без мрънкане по повод онези, за които настоявам. Ще изслушам мнението ти, но аз ще имам последната дума. Ако не ти харесва, ще наемем друг сценарист. Честно е, нали?
— Не особено — отвръща Триш с усмивка. — Но предполагам, че нямам голям избор, а?
— Никакъв — шеговито отговаря Суон. — А вие — обръща се към Ели и Кити. — Бюджетът е нисък. Всичко е наред, няма да искам хонорар. Ще работя за удоволствие.
— Възхищавам се на хъса ти за работа — учтиво отбелязва Ели Рот, съвсем на място.
— Но уловката е, че всичко ще става с моето одобрение, и може би няма да приемам много предложения от „Уининг“.
— Вече сме „Ред Крест“ — изтъква Рот.
— Както и да се наричате.
— Но, Марк — продумва Кити с треперещ глас, — нали ще присъстваме на съвещанията? Продуцентите трябва да следят развоя.
— Досега свърши отлична работа, Кити — спокойно казва Суон. — Вече намери сценария, звездата и режисьора, без големи претенции. Останалото можеш да оставиш на мен. Нямам нищо против да присъстваш на съвещания от време на време. Но не твърде често.
— Съжалявам, но трябва да се намеся — обажда се Ели Рот малко тревожно.
Не мога да повярвам, че трансформацията, която наблюдавам, е истина. Рот, с идеално скроените костюми, калифорнийския загар и златния ролекс с диаманти, когото смятах за въплъщение на властта. Дори Кити пълзеше пред него. Излъчваше самоувереност. Човекът с безупречна външност, подобаваща на една от най-богатите и влиятелни личности в Холивуд. И този широкоплещест, скромно облечен мъж изведнъж го накара да затрепери.
Ели Рот има силно тяло, навярно плаща на личния си треньор по сто долара на час, но Марк Суон би го победил при ръкопашен бой без усилие.
— Трябва да има наш представител при всеки етап от заснемането на филма — настоява Рот. — Държа да зная как върви.
Суон си дава вид, че размишлява.
— Е — склонява накрая, — можеш да изпратиш Анна.
Примигвам.
— Анна! — избухва Кити. — Но тя е само асистент!
— Анна ме намери — спокойно казва той. — И ми харесва.
— Идеята беше моя — припряно заявява Кити.
— Не — възразява Суон. — Сериозен изпълнителен продуцент като теб би се свързал с мен чрез импресариото ми. Опитите за достигане до снимачната площадка са лудост, присъща само на младите. Дързък ход — обръща се към мен. — Ако присъстваш на обсъжданията, би могла да научиш нещо за филмите в реалния свят. Така ще стане по-добър продуцент — казва той на Кити.
— Анна не е продуцент, а само асистент по подбор на сценарии — злобно просъсква тя. — Мислим, че все още е рано за голяма крачка напред. Самата тя не бърза, нали, Анна?
Разбира се, че бързам! Но срещам погледа й, който ме предупреждава, че нямам право на възражение.
— Не — промълвявам със свито сърце.
— Имам необходимия опит. Мога да участвам — убеждава го Кити с кокетна усмивка. — Ще ти докладвам всеки ден, Ели — добавя почтително.
— Искам Анна — не отстъпва Суон.
— По-добре Кити, господин Суон — отново долавям ярост в очите на шефа си. — Спечелила е Оскар — продължавам глуповато. — Наистина е изключително добър продуцент. Аз не разбирам нищо.
— Ще разбираш, когато приключим с работата по този проект — уверява ме Суон. Отново поглежда Кити и Ели и свива рамене. — Готов съм да режисирам филма без пари. Ще бъде забавно. Анна ми харесва, така че присъствието й като ваш представител ще бъде приятно за мен. Ако това ви смущава, можем да си спестим много неприятности, като се разкарам и ви оставя да потърсите друг режисьор.
— Не, не, Марк, съгласни сме — отвръща Рот и хвърля предупредителен поглед към Кити, която отново е зяпнала. — Добре.
— Чудесно — приключва Суон. — Елате и трите в хотела ми в пет. На Парк Стрийт 47.
Триш и Грета отговарят, че ще бъдат там, аз само кимвам. Не дръзвам дори да вдигна очи. Не съм усещала такава тръпка, откакто на шестнадесет гледах концерт на „Бийсти Бойс“ от първия ред и въздишах по Ад Рок. Зная, че Кити ще обвини мен. Сигурно и Ели Рот. Но не мога да сторя нищо. Марк Суон иска аз да представлявам компанията и само това е от значение.
Той се изправя и всички скачат на крака. Обикаля стаята и подава ръка първо на Грета. Накрая стига до мен.
— Радвам се, че отново се видяхме — хваща ръката ми в огромната си длан.
— Ще се видим следобед, господин Суон — казвам делово.
— Разбрахме се да ме наричаш Марк — напомня ми. Леко стиска ръката ми. — Ще бъде забавно — обещава ми. И излиза.