— Хм — промърморва Кити.
— Можеш да разчиташ на мен — продължавам припряно. — Искам това повишение, а зная, че няма да го получа от Марк Суон. Ще бъда дясната ти ръка. Ще ти докладвам за всичко.
Кити ме поглежда и леко отпуска рамене.
— Знаеш, че можеш да ми имаш доверие, Анна — казва тя. — Увеличих заплатата ти.
— Да, много съм ти благодарна.
— Е, наистина казах, че вероятно ще получиш повишение, но в подходящ момент, така че очаквам да свършиш добра работа за нас при Марк… — махва с ръка. — Може би когато приключи предснимачният етап…
Усмихвам се. Поставя срок, което означава, че говори сериозно. Наистина ще ме повиши.
— Когато се издигнеш — продължава, сякаш прочела мислите ми, — няма да бъде формално повишение като на Шарън. Ще имаш свой офис и асистенти и ще обявим това в специализираните издания.
Фантастично! Иде ми да заподскачам от радост.
— Само недей да таиш злоба срещу мен — казва Кити. — Трябва да бъдеш на наша страна, а не на страната на Марк.
— Зная — уверявам я. — Благодаря, Кити, няма да съжаляваш.
През останалата част от деня сякаш летя. Преглеждам новите сценарии (всички до един са ужасни) и нахвърлям няколко стандартни бележки. Но през повечето време гледам часовника, очаквайки да стане четири и трийсет, за да изляза от офиса и да тръгна към Парк Стрийт. Нямам търпение. Ще мога да благодаря на Марк, че ми даде шанс да участвам в истинско предснимачно обсъждане. И да се докажа пред Кити. Зная интереса си и ще им давам толкова подробни записки, че и двамата с Рот ще имат чувството, че са присъствали лично.
Сякаш съм спечелила от лотарията! Удава ми се възможност да впечатля всички. Шефовете си, Марк Суон, Триш и Грета. Впускам се във фантазии за кариерата си. След пет-шест години бих могла да стана голям холивудски магнат. И да бъда богата колкото Ели Рот!
Всички в офиса ме зяпат. Шарън и Джон стоят до кухнята толкова близо един до друг, че челата им се докосват, и си шушукат. Майк Уотсън ме гледа навъсено през стъклените стени на своя офис, но когато го хващам, извръща глава. Сякаш прочитам мислите им: „Не и Анна“. Но истината е, че щастието се усмихна именно на мен.
Дължа благодарност за това на Марк Суон!
Шарън се приближава. Бързо спирам да играя на минички, за да не ме издаде в „Личен състав“.
— Здравей! — усмихва ми се приятелски.
— Здравей — отвръщам подозрително.
— Искаш ли кафе? — пита любезно. — Или билков чай?
— Не, благодаря — чай, в който се е изплюла?
— Мога да отскоча до „Старбъкс“ и да ти донеса капучино или топъл шоколад, ако желаеш — явно е намислила нещо.
— Какво искаш, Шарън?
— Не бъди такава — упреква ме. — Какво те кара да мислиш, че искам нещо? Просто сме приятелки, нали?
По-рано поне се държахме учтиво една с друга, но откакто получи повишение, явно си е втълпила, че мисията в живота й е да ме тормози безмилостно. Не казвам нищо.
— Страхотен заговор сте спретнали с Марк Суон — подхвърля ласкателски. — Всички в офиса говорят за това.
— Просто се сблъсках с него.
— Изглежда истински те харесва.
— Много е мил — признавам.
— Чух какво е казал Ели Рот. „Тук има нещо подозрително“ — цитира Шарън, снишавайки гласа си до заговорнически шепот. — Не си спала с него, разбира се.
— Не съм.
— Марк Суон не би легнал с теб. Очевидно.
— Очевидно — въздъхвам. Мечтая за милион лири, които да похарча за пластични операции на цялото си лице и тяло, но дори тогава…
— Впрочем ти вече си заета — добавя подигравателно. — Ходиш с добродушния дребосък, който ти изпрати цветя.
Разбира се, че не съм заета. Просто излизам с него.
— Не е дребосък — защитавам го.
— Е — припряно казва Шарън, — сигурна съм, че има и по-ниски мъже, а и размерът няма значение, нали?
Замислям се за проклетия си висок ръст и си представям как стърча над Чарлс.
— Точно така, няма значение.
— И двамата притежавате вътрешна красота — успокоява ме тя. — Впрочем… колко добре познаваш Марк?
— Съвсем бегло.
— Има ли си приятелка? — пита уж нехайно.
Аха. Трябваше да се досетя.
— Нямам представа — отговарям. Но предполагам, че има. Впечатляващо красивите милионери рядко остават самотни, нали?
— Не е впечатляващо красив — изрича Шарън смаяна. — Прилича на огромна горила. Би било голям късмет да си намери приятелка. Видях го, когато влезе. Разбира се, външният вид не ме интересува. Просто се възхищавам на таланта му.
— Сигурна съм, че ще бъде поласкан да го научи.
— Ще се опиташ ли да разбереш нещо повече за него? — мрънка Шарън с умоляващ тон.
— Ще го попитам — отвръщам й с неохота.