— Благодаря — тя засиява. — Ти си истинска приятелка, Анна.
— Марк Суон? — пита Клер, която досега е слушала внимателно. — Защо да си правиш труда да го преследваш, когато Ели Рот работи в тази сграда?
Въздъхва замечтано.
Шарън оглежда новия й, секси имидж с презрение. Явно няма високо мнение за жените, които боядисват косите си сами и носят къси кожени поли.
— Ели Рот няма да ти върже — троснато заявява тя.
— Откъде знаеш? — пита Клер и настръхва.
Шарън уверено мята къдрици.
— Два пъти му занесох кафе, когато дойде при Майк.
— Е, и? Аз също — споделя Клер.
— Не ме покани да излезем — уточнява Шарън. — Значи или е гей, или си има приятелка.
Клер изсумтява.
— Не е поканил и теб — изтъква новоповишената.
— Това не означава, че няма да го направи. Може би чака удобен момент — сопва се секретарката. Гневно се взират една в друга, а аз се подсмихвам. Хубавици! Чудя се какво ли е да си вадиш заключение, че нещо не е наред с мъжа, който не проявява интерес към теб. Бих се радвала да притежавам такава самоувереност. Поне веднъж. Поне за пет минути.
— Теб никога няма да те покани — злобно подхвърля Шарън. — Все едно да покани Анна.
Разсмива се. Приповдигнатото ми настроение започва да се изпарява. Опитвам се да мисля за Марк Суон и за новата си впечатляваща кариера, но не мога. Една злобна реплика и отново съм дългучката Анна, грубовато момиче с голям нос.
В мен нахлува вълна от тъга. За свой ужас осъзнавам, че в очите ми напират сълзи. Може и да съм станала звездата на деня с шанса си за бъдещ успех, но като жена все още съм посмешището на офиса. Зная, че нито Ели Рот, нито Марк Суон биха излезли с мен, но какво смешно има в това, по дяволите?
— Извинявай — казва Шарън, когато вижда изражението ми. — Не исках да прозвучи така, разбира се.
— Нещо влезе в окото ми — изтърсвам най-тривиалното обяснение. Телефонът ми звънва и веднага го грабвам. — „Уининг Пръдакшънс“, с нас всеки печели — машинално казвам, преглъщайки огромната буца в гърлото си.
— Анна? — Чарлс е.
— О, здравей!
— Как, е най-красивото момиче в Лондон? — пита учтиво.
Усмихвам се въпреки сълзите, които вече се стичат по бузите ми. Изтривам ги, но Шарън ги е видяла. Чарлс винаги успява да каже това, което имам най-голяма нужда да чуя. Усещам прилив на топлота и благодарност.
— Откъде да зная, не познавам Кейт Мос — шегувам се.
— Онова кльощаво създание? — пренебрежително пита той. — Прилича на стик за голф на диета.
Това наистина ме разсмива.
— Е, тогава тръгвам — казва Шарън с облекчение. — Но после ще ми кажеш за какво сте си говорили, нали?
Кимвам и отново насочвам вниманието си към телефона.
— Ще излезем ли тази вечер? — пита Чарлс с надежда.
Нямах подобни планове, но защо не?
— Разбира се — отвръщам. — С удоволствие. Имам делова среща след работа. Какво ще кажеш за седем и половина?
— Чудесно, ще те взема.
— Не, недей — на път съм да изпадна в паника. Не искам да го запознавам с Лили, преди да се наложи. Дори с Джанет, която е доста по-добра. Няма да се сдържи и ще започне да го разпитва за сестра му и аристократичната и титла. — Аз ще дойда при теб. Какъв е адресът ти?
— Итън Скуеър четирийсет и осем, апартамент дванайсет.
О, да, разбира се. Итън Скуеър.
— Добре. Ще се видим там в седем и половина.
— Страхотно. Нямам търпение — казва той.
Престанала съм да плача.
— Аз също — отвръщам.
Сградата на Парк Стрийт четирийсет и седем е хотел. Много дискретен, прилича на частна къща, на крачка от метростанцията до Мраморната арка е и на хвърлей разстояние от Хайд Парк. Идвала съм много пъти, главно за да изпълнявам поръчки на Кити да донеса нещо на някоя филмова звезда. Оставям малки кошнички с подаръци на рецепцията и изчаквам да видя дали има отговор, също като иконом от деветнайсети век. Не може да се каже, че съм се докоснала до блясък на славата, освен когато видях на живо Хю Грант махмурлия. В действителност изглежда много по-атлетичен, дори с премрежен поглед.
За първи път ще вляза по-навътре от фоайето.
— Марк Суон? — плахо питам.
— Името ви, ако обичате, госпожо.
— Анна Браун — казвам.
Администраторът проверява в някакъв списък.
— Бихте ли почакали тук, госпожо?
Вдига слушалката на телефона и дискретно казва нещо.
— Ще дойдат да ви посрещнат — обръща се към мен.
Неспокойно изчаквам, но след минута на стълбите се появява ексцентрична млада красавица. Разбира се. Точно такова момиче би взел Марк Суон за своя асистентка. Има най-прелестните червени коси, които могат да се купят с пари, стряскащо изрязани дънки, безопасна игла на носа и никакъв задник или гърди. Завършила е киноакадемия. Може би е била отличничката на класа, а сега работи за великия гений.