— Ти ли си Анна? — пита ме.
— Виновна по отправеното обвинение.
Момичето не се усмихва.
— Казвам се Мишел Рос, асистентката на Марк. Отсега нататък, ако искаш да разговаряш с него, обаждай се на мен. Ясно ли е?
— Добре.
— Радвам се, че се запознахме — енергично разтърсва ръката ми. — Ела с мен.
Суон е наел апартамент на четвъртия етаж. Когато стигам, Триш и Грета вече седят на дивана, с чаши пред себе си. Грета пие минерална вода, а Триш голям джин с тоник. Трябва да си поговоря с нея за пиенето на алкохол пред звезди, които доскоро са били подложени на рехабилитация.
Марк Суон надига бутилка „Хайнекен“. Трябва да разменя няколко думи и с него. В някое друго измерение, където ще имам смелост да го критикувам.
— Здравейте!
Той хвърля поглед към часовника си.
— Закъсняваш.
Виновно поглеждам своя. Показва и пет.
— О, да, съжалявам, метрото закъсня.
— Тогава ще останеш допълнително — заявява Суон. — Работя едновременно по два проекта. Държа всички да идват или навреме, или по-рано.
Опитът му да се прави на страшен шеф от света на киното ме кара да се засмея.
— Какво толкова смешно има, мамка му?
— О, нищо — казвам аз, но ми просветва, че не се шегува. — Няма да се повтори.
— Постарай се — нарежда ми строго.
Мишел седи в ъгъла, самодоволно се усмихва и се преструва, че води записки.
Сядам на свободния стол и се изчервявам. Тази сутрин се държа толкова мило с мен. Защо сега трябва да бъде такъв тиранин? Лицето ми е пламнало, сякаш съм изпила осем джина като този на Триш, но не от приятна полусексуална възбуда, както след похвалата му тази сутрин. Сега се чувствам като непослушно дете, извадено пред класа. С укор поглеждам Марк, но той остава равнодушен.
Явно не може да бъде манипулиран.
Би трябвало да му се сърдя за забележката, но всъщност изпитвам нещо странно. Изпитвам… уважение. Да, това е. Отначало не бях сигурна. Отдавна не бях срещала човек, който да събуди у мен уважение.
— Поводът, по който ви събрах тук, е да ви дам указания — поглежда Триш и Грета. — Грета, ще ти кажа какво искам да видя в Елси. Триш, ще ти обясня какво да промениш. Добре е всяка от вас да слуша какво казвам на другата, защото, ако Грета познава добре историята, това ще й помогне да изгради ролята си, а ако Триш има представа как ще режисирам главната роля, ще бъде улеснена при пренаписването на сценария. Следите ли мисълта ми?
Грета и Триш послушно кимват.
— А аз защо съм тук?
Суон ме поглежда и събира буйните си вежди, като че ли му е неприятно да го прекъсват.
— Тук си, за да слушаш.
— Имам няколко страхотни продуцентски идеи — предлагам въодушевено.
Свива рамене.
— Е, запази ги за себе си.
— Значи просто ще седя, без да казвам нищо? — леко повишавам тон.
— В общи линии си разбрала какво имам предвид — отвръща той. — Е, мога ли да продължа?
Не е отстъпчив.
— Да, разбира се — смотолевям. — Съжалявам.
Той остава загледан в мен няколко мига и горната му устна трепва. След това отново се обръща към другите две жени.
— Ще започнем с Грета. Идеите ми за Елси са…
Втренчвам поглед в жълтия си бележник, докато той описва характера на героинята и как иска да бъде изиграна ролята. Изтъква като примери други филми, с други актриси и добавя технически подробности за кадрите и осветлението. Грета кима на всеки две секунди, като механична кукла. Иска ми се да ми бе дал възможност и аз да допринеса с нещо. Разочарована, лениво нахвърлям бележки. „Ключова сцена“. „Сложна“, „себична“, „обезпокоена“, „надменна“. Достатъчно, за да не ме хванат да пиша нещо от рода на: „Обичам Джейсън Конъри“, отново и отново, както веднъж в час по френски при госпожица Уилсън.
— Да, да, разбирам — замърква Грета, когато той свършва. — Забележително. Да, мога да пресъздам всичко това, вече виждам героинята по съвсем нов начин.
Колко сладникаво. Всички ме зяпват. Да не би да съм издала звук, сякаш преглъщам слюнка? Смутено се покашлям.
— Ментов бонбон — казвам. — Заседна на гърлото ми.
— Не искам твърде много промени — обръща се Суон към Триш, след като ме гледа строго около две секунди. — Но наистина мисля, че трябва да ускориш действието във втората част, особено сцените с организаторката на сватбени тържества.
Триш кимва.
— Мислиш ли, че трябва да има повече сцени, в които Джема се кара с нея?
— Може би — отвръща Суон. — Диалогът е малко скован. Твърде много напомня за „Бащата на булката“ със Стив Мартин. Трябва да бъде различен.