Прехапвам устни. Не, това е напълно погрешно! Зрителите не биха искали да гледат повече сцени с булката Джема, а с майка й — Елси. Тя е главната героиня във филма, а не дъщеря й.
Суон продължава да обяснява на Триш какво иска. Тук върви твърде мудно, там става скучно. А Триш не престава да дава идеи. Но всичките ми се струват погрешни.
Изгарям от желание да кажа нещо. Но сценарият не е мой, нали? В края на краищата, дошла съм да се уча на продуцентски умения, а не как се твори за големия екран.
— Джема би могла да заяви, че ако цветята не бъдат в бяло и синьо, цялото тържество ще бъде съсипано — Триш свива ръце в юмруци и тропва с крак. — Съсипано!
Колебливо поглеждам към Марк. Не, за нищо на света. Една опърничава булка би била забавна, но характерът на Джема не е такъв. Джема е мила и кротка, докато Елси е майката чудовище. Ако бъдат включени шеги, неприсъщи на героя, цялата история отива по дяволите. По-добре би било, ако Елси каже…
Нахвърлям няколко остроумия. Просто си драскам и си представям, че сценарият е мой. Но се старая да седя така, че никой да не види какво пиша. Всеки си въобразява, че става за сценарист, нали?
— Страхотно — казва Суон накрая. — Нямам търпение да поговорим отново след няколко дни.
Триш и Грета стават едновременно. Актрисата прави опит да целуне Суон по бузата, но дори на пръсти, достига едва до брадичката му. Триш му подава ръка. Аз учтиво изчаквам да излязат. Питам се колко време ще ми бъде нужно, за да се прибера у дома и да се преоблека за излизане и какъв тоалет да избера. „Господи, благодаря ти, че ме запозна с Чарлс“, мисля си. Беше дълъг ден и се чувствам смазана. Дойдох тук тържествувайки, а сега изпитвам само разочарование, че не мога да сторя нищо. Дори не възникна интрига, за която да докладвам на Кити. Никакви изгледи за превишаване на бюджета или звездомански изблици от страна на Грета. Покорно приема всички забележки на Марк Суон, а това е в пълно противоречие с репутацията й.
Може би просто знае, че номерата й няма да минат пред него.
Поглеждам го крадешком. В стихията си е. Държи се непринудено и се забавлява. От цялото му тяло струи хъс. Когато им говори, често се навежда към тях и ги гледа право в очите. А аз сякаш не съм там. Вниманието му е изцяло съсредоточено върху хората, към които са отправени думите му, и енергията, която излъчва, е като електричество. Целта ни е „Майката на булката“ да бъде малко над средното ниво романтични комедии. Забавна история, подходяща за актрисата, която Кити е успяла да привлече. Но докато стоя тук, имам чувството, че Марк Суон ще я превърне в нещо повече. Дори в комедийна класика.
Иска ми се да гледаше мен така…
„О, не ставай глупава, Анна!“ Покашлям се, за да прочистя гърлото си. Двете си тръгват. Опитвам се да се опомня. Не искам Марк Суон да заподозре идиотското ми момичешко увлечение.
— Чао, Анна, доскоро — усмихва се Триш.
— Довиждане — властно казва Грета. — Удоволствие е да се работи с вас — куртоазничи с тон, подобаващ на холивудска кралица.
Суон хвърля поглед към мен, очите му заблестяват и се втурва след тях да ги прегърне за довиждане.
— До следващата ни среща, скъпи дами — казва той. — Мишел ще ви изпрати.
Хрумва ми, че трябва да бъда доволна от това, че трите красавици излизат от стаята. Писано ми е да стърча сред стройни, крехки жени, но осъзнавам, че този следобед това не ме безпокои. Досега бях така съсредоточена върху думите на Марк Суон, че напълно бях забравила. Но докато гледам как прегръща Триш и високото му, силно тяло напълно закрива изваяните й форми, реалността се връща. Не искам да оставам насаме с него. Чувствам се уязвима, изложена на показ. Точно сега ми се иска да се прибера у дома и да изляза с един дребничък и слаб човек. Макар и да не е мой тип, Чарлс поне се старае да ме кара да се чувствам добре и това го прави рядък и специален в списъка на мъжете, които съм срещала.
Впрочем, нима момиче като мен може да има претенции за определен тип? Мъжете не се надпреварват да излизат с мен. Би било лудост да търся типаж, по който си падам. Единствените ми изисквания би трябвало да бъдат мъжки пол и възраст някъде между пубертета и смъртта, нали?
— Добре — казвам припряно, имитирайки донякъде Ели Рот. — Беше много полезна и… поучителна среща. Ще докладвам на продуцентите.
Суон ме гледа втренчено. Импулсивно понечвам да погледна надолу, за да видя дали не съм облякла тениската си наопаки. По пътя хапнах шоколадче с орехи, дано устните ми не са изцапани. Трескаво ги изтривам. Но все още не откъсва очи от мен. Може би очаква да му се подмажа. Режисьорите обичат това, нали? Може би сте чували вица: „Колко режисьори са необходими, за да сменят една крушка? Един. Просто я държи, а светът се върти около него“.