— Ти ли съчини това?
— Кое? — питам, за да печеля време.
— Тези реплики.
— Да, но те слушах, кълна се.
— Анна. Никак не са лоши — препрочита ги по-внимателно. — Доближават се до това, към което се стремя. Хуморът, общото настроение.
— О…
Не зная какво да кажа. Облива ме вълна на задоволство.
— Имаш страхотен усет за диалог — добавя той. — Мислила ли си някога да се захванеш с писане на сценарии?
— Кой? Аз?
— Тук няма никой друг — изтъква трезво.
— Не ставам за сценарист. Аз съм само продуцент. Уча се за продуцент — поправям се припряно.
— Можеш да постигнеш много повече като сценарист — настоява Суон. — Поне помисли върху идеята.
— Наистина ли смяташ, че мога да пиша сценарии? — питам развълнувано.
— Глуха ли си? Колко пъти трябва да го повторя?
— Е, благодаря. Много благодаря.
— Пак заповядай, сладурче.
Изведнъж помръквам и извръщам глава. Досега го гледах, изпълнена с радост и благодарност. Неотразим е и се държи толкова мило с мен. Но това „сладурче“ е подигравка, която не мога да понеса. С мъка преглъщам буцата, която изведнъж е заседнала на гърлото ми. Глупаво е, разбира се.
— Къде изчезна усмивката? — пита, ухилен до уши. — Имаш ли планове за вечерта? Какво ще кажеш да отидем да пийнем по нещо? По това време с Мишел обикновено пием бира.
О, разбира се. С удоволствие бих седяла на една маса с него, докато много по-красиви жени го зяпат и са готови да се хвърлят на врата му, а кльощавата Мишел ми се присмива. Твърде опасно е да бъда на обществено място в компанията на Марк Суон.
— Имам планове — отговарям, без да го погледна.
— Отмени ги — предлага Суон.
— Имам среща — признавам и ме обзема чувство на благодарност към Чарлс. Отново ме спасява, без дори да го знае. Поглеждам Суон. Очаквам на лицето му да се изпише познатата насмешка и недоверие, но това не се случва.
— О… С кого?
— Казва се Чарлс Доусън — отвръщам спокойно, доколкото мога.
Той леко се намръщва.
— Чарлс Доусън, онзи, който те е насочил към сценария? Братът на работодателката на Триш?
— Откъде знаеш това?
— Днес следобед се обадих на Триш. Старая се да опознавам хората, с които ще работя. Ако им вляза под кожата, успявам по-лесно да ги накарам да покажат най-доброто, на което са способни.
— Да, с него.
— Хм — уклончиво промърморва Суон.
— Какво, мислиш, че това ще попречи на работата по филма ли? — питам неспокойно. — Защото е брат на лейди Картрайт?
— О, не! Впрочем Триш е напуснала работа.
— Така ли? — чувствам се виновна. Сега осъзнавам, че не отделих достатъчно време, за да се сближа с нея след срещата ни за сценария. Бях толкова заета. Суон я познава от няколко секунди, а вече е новият й най-близък приятел. — Не е ли малко рисковано? Никой не знае как ще потръгне филмът, а и тя ще получи незначителна част от приходите.
— Филмът ще стане голям хит — уверено заявява Суон. — Щом аз съм го поел.
— Много си скромен — усмихвам се.
Свива рамене.
— И двамата знаем, че това е истината — убедена съм. — Впрочем, един ден ще разбереш, че най-опасно е да няма какво да рискуваш.
Отново поглеждам часовника си.
— Ако нямаш нищо против, наистина трябва да тръгвам — казвам му. — Да се издокарам.
— Няма проблем. Сигурно и Чарлс не обича да го карат да чака. До утре. Точно в десет.
— Ще дойда — уверявам го. — Благодаря за шанса.
Не ме поглежда, само кимва. Вече се е заловил отново със записките си. Излизам, сдържайки желанието си да хвърля поглед назад към него.
Не искам да изпитвам такива чувства. Толкова силни. Това, че един мъж има внушителна външност и все пак е забавен и непринуден, не е достатъчно, за да хлътна по него, нали?
Или може би е.
Но никога няма да имам Марк Суон. Не съм в категорията му. Той се състезава в първа лига, а аз съм аутсайдер. Ето една основателна причина да се опомня. Няма смисъл да храня илюзии. Важното е, че каза чудесни неща за дарбата ми да пиша сценарии като потенциал за бъдеща кариера. Трябва да мисля точно за нея, а не да се увличам по красивия, известен и влиятелен режисьор.
Твърдо се заричам, че няма да се влюбя в Марк Суон. Добре. Тази вечер няма повече да мисля за него.
Но е необходимо голямо усилие да се отърся от това чувство, когато излизам на улицата, претъпкана с бързащи към домовете си хора. Не бива да се увличам по Марк Суон. Не мога да стана по-близка с него. Много е мил, но все пак той е шефът и трябва да внимавам да не го ядосам. Какво би станало тогава? Никакви неразумни постъпки. Няма да проявявам глупава и непрофесионална ревност, когато е близо до Триш или някоя друга хубава жена. Та той работи с Мишел всеки ден.