Изпитвам симпатия към него заради тази благородна постъпка, огромна симпатия. Мислено се упреквам за своята мнителност.
— Къде е работил камериерът по-рано?
— От петнадесет до двадесет за тежка телесна повреда в „Стрейнджуейс“ — пояснява Чарлс. — Не могъл да си намери работа след това. Но беше познат на Уилкинс и се оказа експерт по избор на вратовръзки.
Засмивам се.
— Знаеш ли какво, Чарлс, наистина ми харесваш.
Лъчезарно се усмихва.
— И ти на мен — посочва към трапезарията. — Да сядаме.
Добила кураж от джина и забавния разговор за неговия камериер-побойник, успявам да вляза в трапезарията, без да изпитвам страхопочитание. Заслужавам златен медал, защото е още по-разкошна от другите стаи в апартамента: дъбова ламперия, великолепна маса и столове, в чиито облегалки е резбован семейният герб. Струват ми се малко тесни, може би защото очевидно са на стотици години. Порцелановите съдове са бели, с посребрени ръбове, старинните прибори са от сребро, из цялата стая са поставени купички с цветове от жълти рози и свещи, а в кофа с лед се охлажда голяма бутилка шампанско. „Крут.“ Много добро.
— Дано ти хареса — смутено казва домакинът.
— Прекрасно е! — усмихвам се, за да му вдъхна кураж.
— Предлагам да започнем с хайвера. Обичаш ли хайвер? — пита ме тревожно. — Някои хора не го понасят.
— Никога не съм опитвала, но съм сигурна, че е вкусен.
— После печена токачка с плънка и пащърнак.
Звучи дяволски примамливо. Устата ми се напълва със слюнка, което не подобава на една дама.
— Има и зелен чай сорбе, а за десерт сладкиш с натурален шоколад, сладолед и джинджифилов сироп, петифури и кафе или ако предпочиташ, сирене и плодове. Поръчах една купа, в случай че не си падаш по сладки неща.
С тъга поглеждам издутото си коремче.
— Падам си — осведомявам го. — По сладки неща.
— Шампанско, а после страхотно бренди или ако предпочиташ, портвайн. Имам и други напитки за…
— Чарлс — прекъсвам го и се усмихвам с искрена топлота, — всичко е чудесно, честна дума. Никой не е правил нещо толкова мило за мен — целувам го по бузата.
— Е… — изчервява се. — Добре.
Загубил е ума и дума и се налага аз да поема инициативата.
— Да започваме с вечерята — настоявам. — Изгарям от желание да опитам хайвера.
Застава, сякаш очаква да го хвана под ръка, но зная как да реагирам в такъв момент — като Елизабет Бенет от „Гордост и предразсъдъци“ или някоя от водещите на следобедни шоу програми в неделя. Позволявам му да ме съпроводи, докато изминем двете крачки до масата, където сяда на почетното място, а аз на стола вдясно от него. За миг се сещам за Лили и Джанет и множеството бляскави кавалери, които са ги придружавали. Това е чест, която обикновено се полага на красивите жени. Значи това очакват привлекателните момичета, когато отиват на среща? Мъжете, с които излизат, да ги обграждат с внимание и отчаяно да се стараят да им доставят удоволствие.
Никога досега не ми се е случвало и не зная как да се държа. След онази дискотека в „Сейнт Джон“ при редките си връзки с мъже винаги аз съм била тази, която е полагала усилия, за да получи одобрение. Долавям в очите на Чарлс същия израз, който съм виждала в своите.
Обзема ме невероятно чувство за власт, защото мога да направя за него това, което никой не стори за мен. Мога да го накарам да се почувства щастлив. Мога да го обсипвам с комплименти, да казвам добри думи за него пред всичките му приятели, да приемам с въодушевление всичко, което ми предлага. Мога да го предпазвам от злонамерени шеги, обиди и подигравки, каквито самата аз понасям всеки ден.
— Не мога да повярвам, че не си вкусвала хайвер — Чарлс загребва с малка лъжичка с дръжка от слонова кост от лъскавите черни перлички. — Можеш да го полееш с лимонов сок или да го смесиш с натрошено яйце, но мисля, че първия път трябва да го хапнеш чист.
Опитвам. На вид хайверът не изглежда особено апетитно, но наистина е вкусен. Казвам му това.
— Не се изненадвай — отвръща ми. — Шампанско?
Умело отваря бутилката. Подавам му високата си кристална чаша и казвам:
— Защо не, по дяволите.
Прекарвам си чудесно. Не мога да си спомня кога за последен път съм се чувствала толкова добре. Храната е превъзходна. Отначало малко се смущавам преди всяка хапка, питайки се колко ли струва, но постепенно се отпускам (може би донякъде благодарение на искрящата течност) и просто се забавлявам. Харесва ми да ме глезят. Чарлс не е най-остроумният събеседник, но не е и за оплакване. Често споменава Ванна и Рупърт, защото ги познавам, и така ме предразполага. Задава въпроси за работата ми, за сценария, за Кити и Ели, за Марк. Или наистина проявява интерес, или е много добър актьор.