Както и да е, това ме ласкае.
— Значи просто си се представила — поклаща глава с удивление. — Невероятно. И си му дала сценария. Много смела постъпка.
— Реших, че нямам друг избор — обяснявам му.
— Наистина е била нужна голяма смелост — заявява. — И си била справедливо възнаградена, което доста е подразнило Кити, но тя няма право да те тормози.
Отвръщам на тоста му, напълно осъзнавайки, че се хиля глуповато, но е приятно да зная, че имам нечия подкрепа.
— Беше прекрасна вечер — казвам.
— Е, все още не е свършила — изтъква той. — Портвайн? Коняк? Бренди? Нещо…
— Не мога — побутвам последното парченце сладкиш с натурален шоколад и джинджифилов сироп в чинията си. — Вече преядох. Утре съм на работа. Представяш ли си какво ще каже Суон, ако отново закъснея?
— Поне пийни кафе — настоява Чарлс.
— Разбира се. С удоволствие.
— Петифури?
— Ммм!
Би трябвало да откажа, но ги обожавам. Тези миниатюрни сладкишчета с толкова сложно име. Това представляват, нали? Съвсем малки пастички. Част от мен се пита защо Чарлс е избрал най-висококалоричната храна. Нали на вечерята у Ванна каза на онази кльощава кучка, че уважава самодисциплината? И подхвърли хапливи реплики за теглото ми. А сега ме глези с шоколадови сладкиши и печени картофи…
Е, вече не се подиграва с мен, но може би просто е решил да ме приеме такава, каквато съм.
И все пак не мога да се отпусна напълно, защото нещо в цялата картина ми се струва нередно. Има нещо необяснимо, което не ми дава покой.
— Ще се задоволя само с кафе.
— Но трябва да опиташ поне една — настоява той и побутва сребърния поднос към мен. Петифурите са от любимите ми: с бренди, със сметана, с парченца лимон и бял шоколад, с бадемов крем върху вафлена коричка…
— Би трябвало да пазя диета — казвам.
Изглежда изненадан.
— Защо? Какъв смисъл има?
Не съм сигурна дали да приема това като комплимент.
— Какво искаш да кажеш?
— Не си дебела — уверява ме той. — Просто бъди такава, каквато си.
— Нали каза, че уважаваш самодисциплината? — напомням му.
— А, това ли? Отнасяше се за Присила — обяснява нехайно. — Но ти си Анна и не искам да се променяш.
Би трябвало тези думи да събудят романтични чувства у мен, но кой знае защо, не ми въздействат.
— Може би само една — посягам към петифурите, защото днес ми писна да анализирам всичко. — Благодаря.
Отново му се усмихвам.
Откарва ме до дома ми около единайсет, след като е отказал да ми позволи да хвана такси. Чувствал се длъжен да „съпроводи“ дамата. По пътя напрегнато очаквам да се самопокани „на кафе“ в нашия бордей и се чудя как да го разубедя. Но не го прави. Когато спираме пред кооперацията, пита плахо:
— Мога ли…
Когато кимвам, невинно ме целува по бузата.
— Прекарах чудесно — уверявам го, замаяна от облекчение. — Ще се видим в събота в Честър Хаус, нали?
— Разбира се — отвръща ми с топлота. — Нямам търпение.
Хваща едрата ми ръка и я целува.
— За какво беше това?
— О, нищо — отвръща. — Просто мисля, че ти си идеалната жена за мен.
Отвръщам на усмивката му, защото не съм сигурна какво да кажа, и може би Чарлс долавя това, защото включва на скорост и извиква:
— Чао, до събота!
Потегля към Тотнъм Корт Роуд.
Докато минавам по тясната пътека покрай книжарницата за феминистка литература, се замислям как да приема признанието му. Изглеждаше много въодушевен.
Изрази се така, сякаш иска да се ожени за мен.
Седма глава
Когато влизам, Джанет и Лили лежат на пода. Между тях се търкаля голяма празна бутилка от шампанско. „Кристал“ е, навярно подарък от някого от многобройните обожатели на Лили с повече пари, отколкото вкус. Навсякъде има списания с откъснати страници, разпилени по килима.
— Какво става тук? Въстание против тиранията на съвършеното тяло? — питам. — Получили сте просветление? Отказали сте се от непосилните физически норми, налагани на британската жена, която по природа е четиридесет и шести размер?
— Толкова си жалка, Анна — сопва се Лили. Повдига глава и по костеливите й рамене се разпилява облак от скъпо боядисани платиненоруси коси. — Просто преглеждаме някои скорошни снимки на Джанет. Опитвам се да й покажа недостатъците й.
— Джанет няма недостатъци — възразявам.
— Имам — мрачно се обажда тя. — Никой не ме търси.
— Предложили са й да се снима за каталог — казва Лили с пренебрежение.
— Всичко, което носи пари, е добре дошло, нали? — изказвам предположението си.