— Не мога да си обясня какво те е накарало да мислиш, че можеш да отидеш направо при Марк — тонът й е леден.
— Той не обича закъсненията — осведомявам я плахо.
— Докладвай за вчерашната среща — сопва се тя, сякаш не ме е чула.
— А, добре. Обсъждаха сценария. Господин Суон даде насоки на Триш и поговориха за ролята на Грета.
— Какво друго? — пита с присвити очи.
— Нищо.
— Ще ме разиграваш ли?
— Не.
— Защо избра точно теб? — недоумението й е искрено. — Теб! Между толкова хора!
— Навярно е решил, че не си струва да бъде изпратен по-висш служител. Единствената ми задача е да водя записки — казвам тактично.
Кити кимва.
— Да, вероятно. Впрочем това не е достатъчно работа за теб. Искам да продължиш да четеш сценарии. Както и да бъдеш лична асистентка на Грета.
Примигвам.
— Какво?
— Аз я привлякох за този проект — важно изтъква Кити. — Аз я убедих — това е истина. — И държа да се чувства специална в „Ред Крест Пръдакшънс“, особено при Кити Симпсън.
Иска ми се да споря с нея, но нямам време. Вече е десет и половина. Потръпвам при мисълта какво ще каже Марк Суон, когато се появя.
— Добре — отвръщам отчаяно. — Разбира се. Както кажеш. Ще бъда асистентка на Грета.
Това е просто страхотно. Грета има репутацията на най-разглезената холивудска актриса. Не се осмелява да показва нрава си пред Суон, но със сигурност с мен няма да има пречка.
— Вече я уведомих, че ти е наредено да изпълняваш всяко нейно желание.
Това не е моя работа, но не дръзвам да възразя.
— Добре.
Десет и тридесет и две.
— Никакво мърморене — злобно ме предупреждава Кити. — Веднага щом Марк свърши с теб, те искам тук, в офиса. Ти работиш за нас — повтаря отново.
— Да — съгласявам се. — Хм. Благодаря, Кити.
За какво й благодаря? Че ме назначава за слугиня на една застаряваща холивудска дива? Водя се асистент по подбор на сценарии, при това ми предстои повишение.
— Можеш да тръгваш — благосклонно казва Кити.
Отново хуквам навън, изваждам мобилния си телефон в движение и веднага щом излизам на улицата, набирам номера.
— „Суон Лейк“. На телефона е Мишел.
— О, Мишел, обажда се Анна Браун.
— От продуцентската къща — долавям нотка на злорадство. — Марк каза да не си правиш труда да идваш днес.
Поглеждам часовника си.
— Забавих се поради неотложен ангажимент.
— Все едно — отсича момичето. — Нареди ми, ако се обадиш, да ти кажа да не идваш.
— Все пак ще дойда — заявявам.
— Никой не може да проникне в тази сграда, ако Марк не го очаква — предупреждава ме тя. — Откажи се и може би ще те покани на следващото съвещание. А може би не.
— Имам оправдание.
— Всички твърдят така — тросва се Мишел. — Трябва да затварям. Чао, засега.
Затръшва слушалката.
Намирам се на няколко минути път от „Суон Лейк“, така че просто продължавам да вървя. Какво друго да направя? Макар и да не зная какво точно да му кажа, как да му обясня… Е, добре, стигнах. Дийн Стрийт. Ето я сградата.
А отпред са те. Суон. Грета. Триш, която ме вижда и хвърля поглед към мен със съчувствие. Още двама души, които не познавам, ослепителна блондинка и млад мъж с ангелско лице и козя брадичка, навярно журналист. Всички се качват в две таксита. Втурвам се натам.
— Марк, извинявай за закъснението, но…
Леко побутва Триш по гърба.
— Не те искам тук днес — отвръща ми хладно. — Щом не умееш да цениш времето на другите, Анна, нямам нужда от теб.
Защо хората се обръщат един към друг по име само когато се карат или съобщават лоши новини? Първо Кити, а сега и той.
— Имам обяснение.
— Няма да слушам обяснения — отсича Суон. — Отнасям се сериозно към ангажиментите си и очаквам същото от хората, с които работя.
Понечва да се качи в таксито. Хващам ръката му.
— Трябва да ме изслушаш!
— Не, не съм длъжен — упорства той. — Чао.
— Е, добре — повишавам тон. — Чудесно. Напълно си прав, Анна не заслужава да й отделиш десет секунди, поне от любопитство дали наистина има основателно извинение. Оо, не! Просто се опияняваш от властта си да караш хората да страдат дори когато не са виновни.
Завъртам се на пети и се отдалечавам с разтуптяно сърце. Иска ми се да заплача. Това е краят на приключението ми с Марк Суон. Защото ще се обади на Кити и тя с удоволствие ще ме уволни и ще заеме мястото ми като представител на компанията.
— Анна.
Обръщам се. Той е.
— Слушай, съжалявам за това, което казах! — говоря с насълзени очи. — Денят ми започна ужасно. Моля те, не ставай причина за уволнението ми, защото имам нужда от пари за наема и всичко останало.