— Така ли? По…
Хвърлям му умоляващ поглед.
— Добре — казва по-спокойно. — Но се връщай бързо. Вече загубихме доста време.
— Благодарение на теб — изтъква Грета на висок глас.
— Всички имаме нужда от чаша свястно кафе — отбелязва Суон. — Какви са предпочитанията ви?
Обикаля масата и приема поръчки. Старателно ги записвам и се питам как ще нося толкова чаши.
— А за теб, Анна?
— За мен?
Кимва.
— О, не искам, благодаря. Няма да мога да донеса повече от пет. Иначе пия кафето чисто, каквото и да е. Понякога си поръчвам с лешникова сметана, но… — забелязвам, че Грета гневно се взира в мен, и осъзнавам, че пелтеча. — Тръгвам — припряно казвам.
— Ще донесеш кафе само на Грета — казва Суон, — защото си нейна лична асистентка, нали, Грета?
Грета кимва.
— Е, тогава някой друг трябва да донесе кафе на Анна — обяснява. — Аз ще го направя. Анна ще изпълни твоята поръчка, Грета, а аз тези на всички останали.
— Какво? — процежда Грета през зъби. — Това е нелепо.
— Повиках Анна, за да се учи от мен — спокойно й напомня той, но с малко хладен тон. — Щом тя няма да бъде тук, няма смисъл и от моето присъствие. Ще отидем заедно. Естествено, работата ще трябва да почака, но не искам да заставам между теб и Кити Симпсън, Грета. За каквото и да сте се разбрали, ще го приема.
Грета преглъща.
— Е, разбира се, не искам да забавям работата още повече — казва тя и злобно ме поглежда.
Но той не се предава.
— Тогава няма да настояваш Анна да изпълнява задълженията на твоя асистентка, нали?
Грета поклаща глава.
— Добре — продължава режисьорът. — Естествено, Кити няма да изрази несъгласие, щом такава е твоята воля. Така ли е?
— Няма да има нищо против — мънка актрисата.
— Чудесно — въздъхва Суон с облекчение и Грета свежда поглед.
Беше сблъсък на характери, при който неговият надделя без проблем.
По кожата ми пропълзяват хладни тръпки. Не се осмелявам да го погледна.
— Знаете ли какво ще ви кажа — отново подхваща Суон. — Анна, ако искаш, сега изпълни поръчките на Грета и ще се видим отново утре.
Поглеждам го с благодарност, доволна от възможността да натрия носа на Грета. И да се измъкна от тук. Зная, че не бива да ми хрумват подобни мисли, но това, че ме защити, ме кара да се чувствам…
Сякаш през тялото ми преминава електричество. Не бива да го приемам по този начин.
— Разбира се — покорно се обръщам към Грета. — Ще се погрижа за всичко. До утре.
Следващата седмица е напрегната. Ходя на съвещания при откачения тиранин Марк Суон и ги изтърпявам. Пристигам рано, водя записки, слушам всичко, което казва на актьорите, на екипа, гледам предварителните дубли за филма, който той наистина започва да заснема. Суон ми дава пропуск за снимачната площадка и необезпокоявана минавам покрай охранителя, който си дава вид, че не ме е познал. Стоя зад Марк в „Хампстед Хийт“, гледам как се качва на кран, разхожда се наоколо с мегафон или надъхва актьорите да показват най-доброто, на което са способни.
Наблюдавам го и запомням всичко. Гениален режисьор. Непреклонен е и притежава удивителната дарба да извлича максимума от екипа си. Сцената на монитора ти се струва идеална, но той настоява за нов дубъл и се получава още по-добре. Следвам го като пале. Задава ми въпроси, пълни с уловки, за да се увери, че съм разбрала. А когато отговоря вярно, кимва одобрително, сякаш кутрето се е научило да подава лапа.
Но ще ви кажа нещо за този процес. Пълна скука е.
Отегчена съм до припадък. Кой би стоял навън в дъжда и брулещия вятър, за да гледа как тайфа луди рецитират или имитират страстна целувка? На кого би му било интересно да гледа как асистент-режисьорът подрежда и преподрежда скици? Но се чувствам виновна, защото зная, че мнозина биха убили за подобен шанс, както казва той.
Нали се досещате що за хора са това? Студенти от филмовата академия, които харесват умопомрачително скучни стойностни филми като онези, които са любими на Джон. Хора, които могат да изгледат „Обичам Люси“ от край до край, обожават онези допълнителни кадри на DVD дисковете, които показват сцени от заснемането на филмите, и са готови да платят двадесет лири за голяма книга за „творческия процес“, довел до създаването на трилогията „Властелинът на пръстените“.
Осъзнавам, че не съм една от тях.
Не разбирам. В интерес на истината съм доста обезпокоена. Години наред се задоволявах с ниската си заплата и непрестижната си работа с надеждата един ден да направя голям пробив, да започна да участвам истински в осъществяването на продукции, да забогатея и да се чувствам удовлетворена…