Впрочем няма приятелка. Сам ми го каза един ден, докато пиехме кафе. Видях ослепителната русокоса художничка да го гледа така, сякаш е готова да се хвърли на врата му. Казва се Сюзън и задачата й е да скицира всеки кадър от филма както би трябвало да изглежда. Суон държи на това.
— О, господин Суон — казва му с въздишка, — за мен е огромна чест да работя с вас.
Запърха с дългите си мигли и се наведе така, че да види по-добре съвършените й, сигурна съм, силиконови гърди през изрязаното деколте. Дори бе използвала пудра, за да подчертае още повече вдлъбнатината между тях. А нима мислите, че е нужно една художничка да идва на работа с десетсантиметрови токчета? Не, разбира се.
Завъртях очи и Суон ме видя.
— Някой иска ли кафе? — попита той и за да прикрие смеха си, забърза към кухнята до офиса си. След онази случка с Грета всяка сутрин носи кафе на всички. Не се държи като примадона и никой друг не си позволява това в негово присъствие, дори тя. Както и да е, връща се с подноса и едрогърдото момиче отскача до тоалетната, вероятно за да подсили бойните си краски. Колегата й излиза да изпуши цигара и Суон ме вика настрана.
— Извинявай за преди малко — започвам.
— Няма за какво — усмихва ми се. Неотразим е. — Тези неща се случват заради Мисти.
— Мисти?
— Приятелката ми.
Застивам. Не мога да не реагирам така. Не съм изненадана, че Марк Суон си има приятелка, при това на име Мисти. Несъмнено е американка, безупречна красавица като Хедър Локлиър, със златист загар, съвършени, лазерно избелени зъби и платиненоруси коси. Някоя от кралиците на красотата, които само стоят и леко махат с ръка, защото всичко друго би било твърде вулгарно за момичета като тях (нали се сещате, жени, които никога не ругаят, не пият и винаги са с изписани вежди).
— Модел ли е? — цинично питам.
— Актриса — отвръща.
— И?
Личи си, че има още нещо.
— Бивша мажоретка на „Ел Ей Лейкърс“ — признава.
Знаех си.
— Както и да е, скъсах с нея преди месец и напоследък около мен се навъртат доста… — твърде тактичен е, за да каже „златотърсачки“. — … флиртаджийки.
— Защо скъса с Мисти?
— Беше скучна.
Искрен е. Аха. Питам се колко красива трябва да бъде една жена, та Марк Суон да не я намира за скучна.
— Извинявай, ако ти се струва малко неловко — кимва към затворената врата на тоалетната.
— О, не се безпокой — казвам. Неловко? Защо? Съвсем нормално е едно хубаво момиче да преследва богат, красив мъж. На нейно място и аз бих се държала така.
„Това е животът, Анна — казвам си. — Примири се“.
— Можеш да излезеш с нея — предлагам. — Не можеш да отречеш, че е много привлекателна.
Суон ужасено кимва към вратата на тоалетната.
— Кой, тя ли?
Мрачно свеждам поглед към превъзходното си кафе с лешникова сметана. Купил го е специално за мен, защото знае, че го харесвам, въпреки че самият той за нищо на света не би погълнал нещо толкова калорично. Суон не намира момичето с огромните гърди, тънката талия и платиненорусите коси за привлекателно. Е, поне зная мястото си.
Не мога да си обясня какви илюзии съм хранила досега за мъж, недостъпен за мен. Това не е в стила ми. Имам Чарлс и трябва да му посветя цялото си внимание. Връщам се в офиса и съобщавам на Шарън новината, че е свободен. Пожелавам й късмет, може би тя има шанс. Аз определено нямам.
— Не се тревожи за „Ред Крест“ — Суон ме връща към настоящето. — Веднага ще реша този проблем.
— Не разбираш — умолявам го аз. Не искам да ходя в дома му. Сама? Достатъчно мъчително е да стоя край него сред толкова хора. Защо в къщата му? Защо кани точно мен? А ако ме хване да го зяпам твърде дълго? — Не можеш да направиш нищо. Кити ще побеснее. Веднъж вече й се обади заради мен и я накара да ми позволи да идвам направо при теб сутрин. Не й харесва да прекарвам толкова време с екипа…
Замълчавам. Твърде много се разприказвах.
Суон ми намигва.
— Познавам този тип хора, скъпа. Гледай сега.
Изважда мобилния си телефон и набира номера.
— Кити Симпсън, ако обичате. Марк Суон. О, здравей, Кити — казва той. Представям си как е скочила. — Как си? — заслушва се за секунда. — Да, много мило от твоя страна. Много мило. Всъщност обаждам се, за да те попитам нещо за Анна. Разказа ми всичко за твоя Оскар и за инициативата ти за „Майката на булката“. Да… признавам, че съм впечатлен.
Не мога да повярвам. Трудно ми е да се сдържа и се усмихвам до уши, докато той я слуша как се разтапя от любезности.
— Мм… Анна не престава да говори за теб — продължава разговора с нея, — ти си нейният кумир. Какво ще кажеш да ми изпратиш идеите си за разпространение на нашата лента в чужбина? Особено в Италия. Нали филмът, за който си получила наградата, е бил създаден там… Предполагам, че отлично познаваш пазара, а моите хора нямат представа как да популяризираме английския хумор… страхотно, значи можеш? Това е чудесно. Искам да ти открадна Анна за малко досадна работа днес следобед, един от куриерите ни е зает. Има ли възможност? Благодаря. Ще бъде полезно. Да, за нея също. Е, с нетърпение очаквам да чуя идеите ти, Кити. Идеално. Добре, чао.