Затваря.
— Бъди спокойна, вече няма опасност да загазиш.
— Да. Благодаря.
Извръщам глава, защото не издържам. Толкова беше секси, когато грабна телефона и за пет минути се справи с Кити. Изключително самоуверен е. Питам се дали някога в живота си се е чувствал неловко.
— Можеш да тръгваш — заявява ми.
— Какво?
Махва със загрубялата си ръка и ме отпраща.
— Разкарай се. Само заемаш място на снимачната площадка, излишна си — поглежда помръкналото ми лице. — Ела при мен около пет и половина. Ще обядвам с Рейчъл Уейс и не мога да дойда по-рано.
— Разбира се.
Рейчъл Уейс е ослепителна. Опитвам се да си спомня дали беше омъжена или не. Дано е омъжена. Биха представлявали страхотна двойка…
— Знаеш адреса.
— Да — поклащам глава, засрамена от себе си. Какво искам? Защо да не излезе с Рейчъл Уейс? Аз имам приятел. Това е толкова нечестно. На гърлото ми засяда буца и с мъка преглъщам. Не го поглеждам от страх, че ще ме разкрие.
— Добре, няма проблем — казвам припряно. — Аз пък ще обядвам с приятеля си.
— А, милионерът — шеговито отбелязва Суон.
— Същият — отвръщам с вдигната глава. — Милионерът.
Докато се оттеглям, си казвам, че поне ще отида на топло. Обаждам се на Чарлс от мобилния си телефон.
— Здравей, какво правиш?
— Аз ли? Просто се мотая. Пиша. Планирам продължение на романа си — представям си усмивката му. — Толкова се радвам да те чуя. Не очаквах да се видим преди събота в Честър Хаус.
— Свободен ли си за обяд? Аз черпя — бързам да добавя. Със сигурност имам в сметката си достатъчно пари поне за един обяд. — Където пожелаеш — лекомислено казвам, надявайки се да не избере заведение, в което предястията имат трудни за произнасяне имена и петцифрени цени.
— За нищо на света — категорично отказва Чарлс. — Никога не съм позволявал на дама да плаща сметката.
— Настоявам.
— Все пак ще платя аз — упорства докрай. — Разбира се, че искам да се видим. Да запазя ли маса в „Савой“? Не е далеч от работата ти.
Поглеждам мокрите си джинси и прогизналото яке.
— Трябва да отскоча до вкъщи да се преоблека.
— В един устройва ли те?
Толкова е любезен. Толкова е мил. Не мога да си обясня защо все още ми се плаче от болка. Мъчително е да стоя навън мокра, премръзнала и бедна. Мисълта за превъзходен обяд, сервиран безупречно от професионални келнери в топлия и уютен ресторант „Савой“, е невероятно примамлива.
— Идеално — казвам с благодарност. — Ще се видим там.
Слава богу, към мен идва такси със запалени фарове, същински черно-оранжев ангел на милосърдието. Махвам, скачам вътре и се настанявам на приятно затоплената седалка. Зная, че навярно ще ми струва осемнадесет лири, но мога да си го позволя. Няма да плащам в ресторанта.
Бързо вземам душ и изсушавам косите си, а след това отново изваждам тъмносинята си рокля и равните обувки. Зная, че Джанет би ми се разкрещяла, но нямам време за експерименти. С ужас очаквам излизането с нея за нов тоалет. Да се гледам в огледалата в пробните… Кошмар! Но няма да го изживея днес. Точно сега ще изляза с безформената си класическа рокля, фалшивите перли и подходящите по цвят обувки. Но решавам да сваля перлите. Редовните посетителки на „Савой“ носят истински.
Искам да се гримирам, но няма кой да ми помогне, така че се задоволявам само с фон дьо тен и традиционния бронзов руж бузите. Старанието ми да изглеждам, доколкото мога, приемливо е заради Чарлс. Няма нищо общо с това, че по-късно ще отида у Суон. Прихващам косите си отзад на стегнат кок. Поне донякъде приличам на бизнес дама. Грабвам чантата си и тръгвам пеша.
Когато пристигам, Чарлс ме чака. Поемам си дъх, опитвам се да се успокоя. Не е твърде трудно. Около него винаги витае особена атмосфера, полъхът на парите. Той се долавя в тихия шум в ресторанта, учтивите разговори, водени почти шепнешком. Забелязали ли сте, че богатите хора шепнат на масата? Никой с шестцифрен среден доход не е груб и гръмогласен.
Сядам, когато сервитьорът издърпва стола ми.
— Позволих си волността да поръчам шампанско — казва Чарлс. Пред мен наистина има висока чаша с искряща течност. — Дано нямаш нищо против.