— Нямам — отвръщам и отпивам голяма глътка. Изведнъж си спомням къде се намирам и следващия път повдигам чашата кокетно, доколкото мога.
— О, не се смущавай от мен — успокоява ме кавалерът ми. — Изпий я до дъно, скъпа. Изглеждаш изтощена.
Така ли? Мислех, че съм се справила добре с грима.
— Сутринта беше напрегната — казвам.
— Защо? Какво те накараха да правиш?
— О, нищо друго, освен… — замълчавам. — Разкажи ми за своя ден — предлагам въодушевено.
По средата на обяда отскачам до луксозните тоалетни и въздъхвам дълбоко, докато оглеждам лицето си, изцапано със спирала. Не откривам нищо по-различно от обикновено.
Дълго се взирам в отражението си.
Какво си въобразявам? Тук съм, обядвам с много внимателен мъж, който винаги се възползва от шанса да ме заведе в някой от най-скъпите ресторанти в Лондон. Пия шампанско, ям филе. Страшно ме глезят. Мен, Анна, която никога в живота си не е привличала ничие внимание. А след този обяд имам среща с един от най-влиятелните режисьори в света, който има явни намерения да бъде мой наставник в кариерата ми.
Преди три месеца бях просто асистентка на Кити Симпсън, която изпълняваше досадното задължение да чете сценарии и отчаяно се опитваше да запази връзката си с един пъпчив нещастник с лош дъх.
От какво се оплаквам, по дяволите?
В тоалетната влиза възпълна дама с тоалет „Шанел“ и поглежда евтината ми рокля с презрение. Но ми е все едно. Чарлс търпеливо ме очаква на масата и прелиства менюто за десерти, в което са включени шоколадови суфлета, домашно приготвени сиропи и други вкуснотии.
Дълбоко си поемам дъх.
Няма да се откажа от всичко това заради някакво безнадеждно увлечение. Ще сляза на земята. Възможностите ми за избор са Чарлс или никой. А и харесвам Чарлс.
Връщам се при него, полагайки усилие да се усмихвам.
Марк Суон живее в сърцето на Нотинг Хил, във великолепна къща от времето на кралица Ан, с оградена градина, пред която тази на Ванна бледнее. Идвала съм веднъж за съвещание във връзка със сценария. Вървяхме пеша от близкия ресторант след обяда и видях цяла тълпа жени да се опитват да привлекат вниманието му.
Навсякъде, където отиде, е заобиколен от момичета, готови да легнат с него. От една страна, обяснимо е мъж с такова влияние във филмовите среди да бъде преследван от хора, които искат да получат частица от славата му. Но дори да не бе толкова известен, пак би привличал жените. Повечето хора не биха го познали, ако седнат до него в автобуса, но веднага щом влезе в стая, всички жени започват да кокетничат, кръстосват крака, показват педикюра си и мятат коси. За седмица видях повече момичета да облизват устни, отколкото иначе не бих преброила за няколко живота. Уж нехайно докосват ръкава на якето му, превзето се смеят и час по час му хвърлят замечтани погледи. Всичко това са номера, които някои наричат „женски хитрини“.
Аз не ги владея, така че не полагам подобни усилия. Просто ми е забавно да наблюдавам Суон и въздействието му върху жените около него. Сякаш всеки път виждам рок звезда да влиза в бар. Не мога да се сравнявам с красавиците, само гледам отстрани как „хвърчат перушини“ заради него. Едно чисто антропологично наблюдение.
Старая се да запазя работното си място, като разговарям с Грета, задоволявам прищевките й, докладвам на Кити и Ели (по-често си съчинявам, защото няма нищо реално за докладване. Какво да им казвам? Върви добре. Жалко, че не сте тук?) и работя върху себе си. Нищо особено, малки усилия. Почти всяка сутрин излизам да потичам, ям салати и диетични сандвичи, преминах на диетично пепси и ограничих чипса до един пакет на ден. Не е много. Впрочем толкова съм заета да следвам Суон, че не намирам време да се храня. Той прави всичко възможно да уплътнява времето ми. Всеки ден ми задава въпроси за записките ми и проверява познанията ми за киното, но нямам нищо против това, стига да не става дума за нискобюджетна продукция, заснета преди осемдесет и четвърта. Понякога пита за скучни филми с висока художествена стойност и злорадства, когато не зная отговора.
Освен че си падам по този мъж, искам да бъда като него. Зная, че е невъзможно. Нямам представа от режисиране и не желая да се занимавам с това. Но бих искала поне веднъж да предизвикам такава реакция у хората, каквато предизвиква той — да снишат гласове и да си зашепнат, щом вляза в стаята. Да бъдат впечатлени от мен, както аз от него. Но продължавам да тичам сутрин, да водя бележки и без да му се пречкам, да го карам да мисли, че проявявам голям интерес. Ето кое ще ме крепи през няколкото месеца, докато получа повишението си. Нищо друго няма значение, нали?