— Но обсъждането на подробности във връзка със заснемането ти се струва досадно.
— О, шибана работа — казвам лекомислено. Вече не издържам да се преструвам. — Толкова е скучно, че не зная как е възможно да ти допада. Но не заслужавам да ме уволниш. Правя всичко, което кажеш — опитвам се да се защитя. — Слушам, наблюдавам и се уча.
— А какво ще кажеш за репетициите?
— И те са скучни. Не бих се захванала с това и за милион лири — казвам нехайно. — Да стоя в дъжда с няколко скъпоплатени актьори, които повтарят едни и същи реплики до припадък. Какво трудно има в това? Говорят за мотивация при сцените. „Марк, каква е мотивацията ми тук?“ — сполучливо имитирам Грета.
Тихо се засмива.
— Какво би й отговорила?
— Хм… Тлъстият ти хонорар? — предлагам.
Суон се засмива. Явно му е много забавно.
— Значи не си впечатлена от актьорската игра?
— Мисля, че всички са… — замълчавам. — Предполагам, че някои от тях са свестни хора — завършвам тактично. — Не всички са негодници.
— Много добре казано — отбелязва със сериозно изражение. — В общи линии това, което искаш да кажеш, е, че любимата ти част е разработването на сценария.
— Е, да, но това е най-важната част — оправдавам се.
— Тази сутрин се опита да ме заблудиш, когато те хванах, че си разсеяна. Не, няма смисъл да отричаш. Съчини онази сцена, в която кучето дърпа Елси към езерото. Хрумна ти на момента.
Опитвам се да намеря извинение, но явно ме е хванал.
— Е, и? — питам плахо.
— Както каза Триш, страхотна е — отпива глътка кафе. — Както и диалогът, който измисли по време на първото съвещание.
— Благодаря — изчервявам се.
— Тогава те попитах дали някога ти е хрумвало да напишеш сценарий.
— О, да. Много мило от твоя страна.
— Е, помисли ли си? — поглежда ме в очите.
Свивам рамене.
— Не зная… аз съм само асистент.
— Би ли се справила по-добре от повечето сценаристи, чиито творения четеш?
— О, да, мамка му — отвръщам. — Извинявай — измърморвам смутено. Не е прилично едно момиче да ругае, нали? Мажоретките на „Ел Ей Лейкърс“ и Рейчъл Уейс не го правят.
— Слушай, не те бива за продуцент — заявява той. — Можеш да направиш добра кариера в концептуален план. Намери подходящия сценарий за подходящата актриса и привлече подходящия режисьор. Това е важно. Но всичката досадна работа, свързана с продуцирането, панорамните снимки, маркетинга, наемането на екип, кастингите за второстепенните роли… ти ненавиждаш тези неща. Затова ще бъдеш добра в работата до определен етап. Вместването в рамките на предварителния бюджет зависи от обмисляне на подробности, които отнемат много време — поглежда ме над ръба на чашата си. — Какво има?
Осъзнавам, че отново го зяпам с обожание. Иронията е, че когато ме хваща за първи път, не си мисля колко е секси, а че никой досега не е разговарял така с мен. Поне откакто съм в света на киното. Той ме приема сериозно. Не обещава, че ако бъда лоялна, ще ме направи известна. Не сваля звезди. Просто изтъква силните и слабите ми страни, сякаш съм истинска личност от света на киното, която може да направи кариера. Почти имам чувството, че ме уважава.
Никога досега не съм получавала комплимент, който да означава толкова много за мен.
— Нищо — отговарям. Но размислям. — Не, всъщност, мислех си… — изчервявам се, но продължавам напред: — … наистина е много мило, че правиш всичко това.
— Какво правя? Досега не съм направил нищо особено — нехайно казва той. — Просто се съгласих да работя по един добър сценарий.
— Не е така. И двамата го знаем — възразявам. — Първо, не се ядоса, че не те познах. А после прие сценария. И го прочете.
Свива рамене.
— Отне ми само десет минути.
— Да, но големите звезди като теб не постъпват така. Четат само сценариите, които им предложи импресариото. А и не беше само това. Ти накара шефовете ми да ми дадат шанс да се уча от теб. Заплаши, че ще се откажеш от проекта, ако не ми позволят.
Усмихва се широко.
— Както каза, аз съм голяма звезда. Държа на своето.
— И макар че закъснях за първата среща, не ме уволни. А сега ми говориш така, сякаш наистина вярваш в мен.
— Ами наистина вярвам в теб — уверява ме сериозно. — Видях в теб нещо, което отдавна не бях виждал — прочита неизречения въпрос в очите ми. — Страст. Любов към киното. Към историите. Ентусиазъм. Повечето хора се интересуват само от изгодата си. Не и ти.
— Благодаря — едва прошепвам. Прочиствам гърлото си и се опитвам да се стегна. — Искам да кажа, благодарна съм ти за всичко, което правиш за мен. Никога не бих имала шанс, ако не се бе появил ти.