— Заповед?
Кимва.
— Искаш ли помощта ми? Когато започна да разсъждаваш на глас за онази сцена с кучето, напълно се убедих. Помислих си — от нея ще излезе добър сценарист. Не веднага, трябва да положи усилия. Поне опитай, Анна, дължиш го на себе си — отпива голяма глътка от питието си. — А иначе това си е чист егоизъм от моя страна. Писна ми от посредствени сценарии. Бих направил всичко възможно на пазара да се появят свежи таланти, за да имам по-голям избор, нали разбираш?
Не мога да се сдържа, направо засиявам от щастие. Суон се обляга на стената и кафявите му очи се взират в мен.
— Лицето ти сякаш грейва, когато се усмихваш — продължава. — Трябва да го правиш по-често.
— Благодаря за предложението. Много… много мило от твоя страна.
— Ако си готова да приемеш още един съвет от режисьор, който е напълно излишна фигура, не разправяй наляво и надясно, че само заемаме място. Едва ли някой ще пожелае да работи с теб.
— Разбира се.
Усмихва ми се и през тялото ми преминава електрически ток. Отпивам голяма глътка сайдер, за да прикрия реакцията си. „Няма да го правя, няма“, заричам се. Бих станала за смях, нали? Аз, Анна Браун, да флиртувам с мъж като Марк Суон! Представете си какъв срам. Също като Клер, която идва на работа издокарана, глезено се кикоти и мята коси заради Ели Рот, а той дори не знае за съществуването й.
— Не ти обещавам нищо — предупреждава ме искрено. — Напълно възможно е да се окажеш некадърна. Но ако не си и измислиш наистина добър сценарий… — свива рамене. — Мога да ти помогна да постигнеш нещо.
Не се осмелявам да попитам какво означава това, но адреналинът препуска във вените ми. Каквото и да има предвид, той ми дава шанс за нещо значимо. Отново го поглеждам, по различен начин. „Това е Марк Суон“, казвам си. Може би най-влиятелният човек в британската филмова индустрия. Познава лично шефовете на всички големи холивудски киностудии. Безброй супер агенции от Ел Ей го преследват от години и няма звезда, която не би се радвала да участва в негов филм. Щом ми предлага помощта си, аз съм най-голямата късметлийка на света.
— Само ако си добра — добавя строго. — Може и да не си.
— Благодаря — отвръщам. — Много!
— Все още не съм направил нищо. Просто ти показвам вярната посока.
— Оценявам това. Ти си… — замълчавам.
— Не ме гледай така — казва тихо. — Предпочитам да ми се сопнеш, отколкото да ме зяпаш със страхопочитание.
— Не те зяпам! И не изпитвам страхопочитание. Ако питат мен, ти си просто един скъпоплатен некадърник.
— Така е по-добре — доволен е. — Много по-добре — посяга с възлестия си пръст и приглажда кичур коса зад ухото ми.
Допирът му ме наелектризира. Изведнъж, за свой срам, усещам как зърната ми се втвърдяват, коремът ми изтръпва и ми се иска да се сгърча на стола си. По кожата ми избива пот.
Не мога! Не бива да се държа като всички други момичета. Марк Суон наистина ме харесва. Иска да ми помогне. Няма да проваля всичко.
— Трябва да тръгвам — казвам колкото мога по-нехайно. — Да се прибирам. Имам доста за четене през уикенда.
— Това ли правиш през уикендите?
— За този имам и други планове — отвръщам, когато се сещам за Честър Хаус.
— Бурен социален живот? — любопитства той.
— Нещо такова.
— Не допи питието си.
— Наближава седем… — търся си оправдание.
— Е, добре, няма да те задържам, щом бързаш да си налееш чаша топло какао и да се заловиш с куп тъпи сценарии — казва Суон. — Ще се видим в понеделник.
Когато благополучно се прибирам у дома, най-сетне си отдъхвам. Мисля, че всичко е наред. Справих се, нали? Марк Суон иска да ми помогне да стана професионален сценарист. За малко щях да се разтопя, да се превърна в локва врящи хормони пред краката му и да проваля всичките си шансове.
Ще бъда протеже на Марк Суон. Това е невероятно! Няма да допусна нищо да ми попречи. Папките за уикенда са струпани върху леглото ми, но точно сега не мога да се заема с тях. Твърде развълнувана съм. Приготвям си горещ шоколад, ако диетичните прахчета от „Шейпърс“ могат да се нарекат така. Не е същото като пълномаслено мляко с четири бучки захар и няколко лъжички „Нескуик“, но това е част от манията за здравословен живот, която ме е обхванала напоследък.
Събличам се, допивам чашата в леглото и заспивам, опитвайки се да мисля за кариерата си, а не за мъжа, който иска да ми помогне за нея.
Осма глава
— Ти обеща — казва Джанет.
— Да, зная, но промених решението си — отговарям. Петък следобед е, с неохота излязох от офиса и сега стоим пред „Харви Никълс“. Аз и тази невероятно секси жена. Всички ни зяпат, сякаш сме красавицата и звярът.