Другите момичета обичат тези неща, нали? Но за мен са истинско мъчение. Не мога да си спомня кога за последен път ми е било толкова скучно. На всичко отгоре трябва да поддържам някакъв разговор. Паоло научава, че работя във филмовата индустрия и настоява да сподели идеята си за филм. Разказва се за съревнование между фризьор и козметик-гей, в което побеждава фризьорът. Казвам му, че звучи страхотно.
Най-сетне всичко свършва. Паоло побутва стола ми към огледалото.
— Да, готова съм — казвам. Подготвям се за най-лошото. Завърта ме.
— Погледни! — казва той.
За секунда не мога да повярвам. Това аз ли съм?
Косата ми… повечето я няма. Останалата се спуска на къдрици почти до раменете ми и стои бухнала около лицето ми. Дори носът ми изглежда по-малък. Бретонът прикрива високото ми чело, а най-хубавото е, че прическата не изисква специални грижи. Никакви ролки за леки чупки. Мога да я измивам сутрин и отново да изглежда като сега.
А цветът…
Не съм и предполагала, че цветът може да създаде такава разлика. Естественият ми миши цвят е изчезнал. Срещу мен стои блондинка, но не с жълтеникави коси като Клер, а с лъскави кичури с милиони различни оттенъци — от златисто до меднорусо, шампанско, лимон, мед…
Променени са не само косите ми, а цялото ми лице. Тъмния облак около него го няма. Кожата ми вече не изглежда белезникава.
Пак не съм красавица, но изглеждам нормална, почти нормална. Все още малко невзрачна, разбира се. Но не… твърде грозна, въпреки големия нос.
— Не знам какво да кажа — признавам с насълзени очи.
Паоло изглежда истински доволен.
— Да, да, аз съм магьосник — казва той. — Следващия път ще си платиш!
— О, разбира се.
Готова съм да му предложа ръката на първородната си дъщеря и половин кралство.
Джанет пристига да ме вземе и след петминутна размяна на въздушни целувки и потупвания по гърба вземаме чантите с покупки и излизаме.
— Аз ще опаковам багажа ти, когато се приберем — настоява тя. — Зная точно какво трябва да вземеш. И ще те гримирам. Със синята рокля ли ще бъдеш на танците, или със зелената?
— Зелената.
— По-добре синята — отбелязва тя.
Усмихвам й се с благодарност.
— Добре, синята. Благодаря ти, Джанет. Много съм ти признателна.
— Нужно е единствено самочувствие — отбелязва тя. — И подходяща кройка.
Не е съвсем права, но наистина се чувствам доста по-добре. Почти очаквам партито с нетърпение. Само да ме види Чарлс! Унасям се в приятни блянове — той е така поразен, че точно когато удря полунощ, ми предлага брак пред цялата тълпа от богати млади мъже и красавици, те са го преследвали заради парите му и започват да хленчат, че не е честно. Но във фантазиите ми Чарлс има поне малко мускули. Аз съм по-слаба и съм направила пластична операция на носа си. А той е малко по-висок, тъмнокос и без козя брадичка. Всъщност, много прилича на…
„Престани!“
— Стигнахме — казва Джанет и плаща за таксито. — Да вървим да се преоблечем. Ти си почти готова, но аз имам доста работа.
Заедно се качваме по стълбите и ме обзема още по-приятно настроение. Дори не съм уморена. Бих могла да се захвана с фитнес. Новата ми прическа предизвиква у мен желание да нахлузя анцуга си и да изляза да потичам из Ковънт Гардън. Но се боя да не я разваля…
Веднага щом прекрачваме прага, Джанет се втурва да извади куфарите.
— Добре. Ще вземеш това… и това…
Успява да опакова багажа ми с бързината на стюардеса, след две минути всичко е готово. На мен обикновено ми е нужен половин ден.
— Къде се научи на това?
— О, често се налагаше бързо да се приготвям за фотосесии. Къде ли не по света — вяло казва Джанет и след миг лицето й помръква. — Но последната ми международна изява беше преди доста време.
Вратата се отваря със замах. Появява се Лили, с мобилния си телефон в ръка.
— Да, добре, трябва да бързам, целувки. Чао-чао, скъпи! — затваря. — Мили боже! — възкликва с пискливия си глас. — Виж ти! Толкова е смешно.
— Кое е смешно? — пита Джанет. — Анна изглежда фантастично.
— Е, чак пък толкоз — смее се Лили.
Облечена е с розова лятна рокля, страхотна жилетка с перлени копчета, сандали в същата гама и почти нищо друго. И тя е била на фризьор. Платиненорусите й коси се разпиляват по целия й гръб.
— Е — добавя тя, — определено има напредък, но не е станало някакво чудо, нали, Анна?
Изведнъж веселото ми настроение се изпарява.
— Върви на майната си, Лили — сопва се Джанет. — Наистина изглеждаш страхотно — обръща се тя към мен.
— О, разбира се — шеговито се съгласява Лили. — Ще бъдеш кралицата на бала. Трябва да оправя грима си — казва тя, когато надниква в огледалото над камината. Красивото й лице сияе. — Изглеждам ужасно.