— Защо е наречен така? — любопитства Лили, докато оглежда разкошния интериор.
— О, Уилям Трети го е харесвал. Отсядал е в него, когато е гостувал на един от прадедите ми. Извинявайте, ако всичко ви се стори малко старо. Е, ще ви оставя да се преоблечете, дами. Преди вечерята ще има коктейли. Просто следвайте хората. Анна… — добавя тихо със сериозен тон, когато Джанет и Лили нетърпеливо се втурват вътре. — Изглеждаш великолепно.
— Благодаря — отвръщам, поруменяла от задоволство.
Чарлс сковано се покланя и се оттегля.
Зная, че не изглеждам великолепно, но е приятно да го чуя. Много приятно. Всички се умилкват около него, но аз съм дамата му тази вечер.
— По дяволите! — оглежда се Лили веднага щом вратата се затваря. — Бих могла да свикна с това.
Сякаш са ни пуснали отвъд въжетата, с които са оградени ценните антики в някой старинен замък. Навярно всичко тук има висока антикварна стойност. Стените са облицовани с плътна жълта дамаска, има огромно легло със сложна дърворезба и удобен диван. Избелелият килим изглежда персийски, а креслата вероятно са от времето на Луи XIV.
Джанет се заглежда през огромните прозорци с метален обков. Въпреки че се здрачава, зад тях се открива прекрасен изглед към овощните градини, осветени от фенери.
— Представи си, Анна — недоверчиво казва тя. — Всичко това може да бъде твое.
Светкавично се преобличаме, Джанет и Лили — защото нямат търпение да се развихрят пред някой нищо неподозиращ херцог или едър земевладелец, а аз — защото, ако не хапна час по-скоро, ще започна да дъвча тоалетна хартия само за да спра къркоренето в стомаха си.
Лили е с впита рокля с презрамки от бледозлатиста коприна, сандали в същия цвят и обици с диаманти, подарък от някое от бившите й гаджета. Косите й са усукани и красиво прихванати във френска прическа.
Джанет е избрала тоалет от сатен с цвят на разтопена мед, с пищна пола и корсет, който подчертава гърдите и дупето й. Разпуснала е гарвановочерните си коси и изглежда зашеметяващо, като Катрин Зита-Джоунс в „Зоро“.
Аз обличам дългата синя рокля, избрана от Джанет. Лъскава е, от материя, подобна на коприна, с голи рамене и три-четвърти ръкави. Разкрива част от гърдите ми и прикрива ханша и краката ми. Слагам истински перли, които Джанет ми даде назаем. За нищо на света не би позволила да нося имитации.
Приличам на обикновено момиче с голям нос. Но държа да отбележа, че това е постижение! Чувствам се странно с ярък тоалет. Имам предостатъчно черни дрехи, за да открия погребално бюро.
Твърдо решена съм да не поглеждам двете си съквартирантки много често. Всъщност, ако не слезем веднага, бих могла да ги изям.
Коктейлите свършват и гостите са поканени в главната трапезария. Слава богу. Ако пийна нещо на толкова празен стомах, със сигурност бих изповръщала червата си още преди девет часа.
Чарлс е там и кръжи около гостите си.
— Ето ви и вас, дами — казва той. — И трите изглеждате великолепно.
— Кои са тези? — пита някакъв мъж, застанал до него. Въпреки изтънчения си говор и официалния костюм, изглежда малко недодялан. — Чарлс, голям късметлия си. Не излизаш и с двете, нали?
— Млъкни, Уилям — смъмря го Чарлс на висок глас. — Простете на приятеля ми — обръща се той към нас.
— Разбира се — усмихва му се Лили. Видях я да се хили, когато той каза „и с двете“, а не „и с трите“.
— Джей-Ми и Лили, това е Уилям Лайънс — представя го Чарлс. — А Анна е моята приятелка — добавя с искрица собственическа гордост.
— Ние сме свободни — обявява Лили.
Изведнъж ги наобикалят цяла тълпа мъже с черни костюми. Някои вяло ми подават ръка, а други изобщо не ме забелязват, докато се опитват да стигнат до Лили и Джанет. С Чарлс се озоваваме избутани встрани, но успявам да дочуя един от неандерталците да казва на приятеля си:
— Какво ще кажеш да ги пробваме?
— Ами да — прошепва другият. — Поне по два-три пъти.
Засмиват се и се опитват да преминат през малката тълпа напористи кандидати. Изведнъж усещам прилив на гняв. Иска ми се да защитя и двете. Дори Лили. Как смеят да говорят така за нея? Само защото не е дъщеря на някой задръстен джентълмен и не носи име като Камила или Прудънс. „Горката Лили, няма представа какво я очаква“, мисля си. Трудно ще й бъде да си търси съпруг сред тези типове.
Промъквам се обратно до тях.
— Извинете ме.
Мъжете се отдръпват. Длъжни са да ми сторят път, като на дама. Хващам момичетата под ръка.
— Време е за вечеря — настоявам.
— Пусни ме! — ядосано просъсква Джанет. — На теб вече ти излезе късметът!
Някои от мъжете я чуват и се подсмихват под носа си. Това ме изпълва с още по-силен гняв. Издърпвам ги в коридора. Лесно е, по-тежка съм с петнадесет килограма и от двете.