— Права е — прошепва Лили на Джанет. — Да ги оставим да се поизмъчват.
Говори като експерт.
Поглеждам схемата на масите и търся техните места.
— Ти си на номер четири, а ти на номер девет — казвам им. — Ще се видим след вечерята. Трябва да разменя няколко думи с вас.
— Няма за какво да си говорим — решително отсича Джанет и се отдалечава. — Направих каквото можах. Нататък всичко зависи от самата теб, Анна.
Вечерята е превъзходна. За мое щастие няма панер с хляб, защото веднага бих го опустошила. Стомахът ми все още къркори и се налага да кашлям, за да се прикривам.
— Да не би да се задави? — загрижено пита Чарлс. — Пийни шампанско.
Седим заедно на първа маса. Трапезарията е огромна, с обкована с желязо камина, достатъчно голяма, за да побере цяло отсечено дърво, и висок сводест таван. Представям си дългите средновековни трапези със скамейки, но сега има кръгли маси с бели покривки и тапицирани столове. На стените са закачени малки фенери и шифонови драперии, които създават атмосфера като в двореца на Снежната кралица. Във високи кристални вази са поставени цветя, а около тях са разпръснати позлатени гроздове.
— Скромно парти — казва Чарлс, когато ме вижда да зяпвам от възхищение. — Понякога се старая повече. Мисля си да организирам нещо специално за рождения си ден. Може би ще се съгласиш да ми помогнеш? Като домакиня.
— Аз… може би — отвръщам. — Прекрасно е, Чарлс.
— А ти изглеждаш като богиня — казва той. — Роклята и…
Махва с ръка към мен и усещам лека тръпка на задоволство. Не е толкова лош, нали? Честно казано, все повече се убеждавам, че е доста свестен.
Внимателно слага ръка на бедрото ми и леко го потърква през сините дипли на роклята ми.
Едва не се задавям с шампанското. Ох…
— Хайвер, госпожо? — пита един сервитьор.
— А! Да, благодаря — подскачам и Чарлс е принуден да отмести ръката си. Какво става с мен? Просто докосна бедрото ми. Мил е, нали? Няма видими физически деформации. Не е извратен. Притежава огромно имение, милиони лири.
Тогава защо ми се иска да побягна?
Сервитьорът сипва в чинията ми голяма купчина лъскави черни перлички, които всички смесват със ситно нарязано яйце и подправки от малки купички.
— От севруга е — казва Чарлс. — Не харесвам от белуга, мисля, че е леко горчив…
Вкусен е. Дори фантастичен. Но в такъв момент навярно дори кутия кучешка храна би ми се сторила вкусна. За щастие, докато съм заета да смесвам, загребвам и хапвам, имам извинение да не водя разговор, а и жената на средна възраст с черна копринена рокля до Чарлс крещи в ухото му, така че мога да си отдъхна.
Основното ястие не е нищо особено — печен фазан с плънка и картофено пюре, и тъкмо преглъщам поредната хапка, когато мъжът от другата ми страна ме заговаря.
— Здравейте — казва той. — Аз съм Ед Доусън.
— Анна Браун — представям се и хващам ръката му.
Изглежда на моята възраст, може би с една-две години разлика, невзрачен, със светлокестенява коса и очи с цвят на лешник.
— Разбрах, че вие сте жената, която Чарлс е имал късмета да срещне.
— Е… излизахме няколко пъти — започвам, но усещам, че Чарлс слуша разговора. — Да — потвърждавам вяло.
— Това е фантастично — казва той. — Аз съм негов братовчед. От цяла вечност се надяваме да си намери сериозна приятелка. Обикновено ходи с такива глезли.
— Ами… забавно ни е заедно.
— Питах се… — смутено заговаря братовчедът — младите дами, с които пристигнахте…
— Да?
Настръхвам, готова да защитя съквартирантките си.
Лицето му помръква.
— Нищо, нищо. Сигурно си имат приятели…
— Всъщност не — отвръщам, — но и двете са много свестни момичета.
— Разбира се — казва Ед. — Изглеждат… чудесно.
— Не ги преценявайте по външността им — говоря разпалено. — Това, че са красиви, не означава, че хората могат да гледат на тях като на играчки.
— Разбира се, за бога — кротко се съгласява той.
— Имат ум в главите си… кариера и други неща.
— С какво се занимават?
— И двете са модели — отговарям с неохота. — Но се отнасят сериозно към работата си и… постъпват отговорно с парите си.
— Това е чудесно — казва Ед. — Кажи ми нещо повече за русокосата.
— Името й е Лили — осведомявам го. — Лили Фрът… а… Вийнъс.
— Лили Фрът-Вийнъс — повтаря с благоговение.
— Само Вийнъс — поправям се. — А брюнетката е Джанет, но предпочита да я наричат Джей-Ми.
— Защо? — любопитства.
— Просто така.
Чарлс се навежда да ме попита нещо и Ед Доусън се обръща на другата страна.