Вечерята продължава приятно. Пийвам малко повече шампанско и опитвам от всички десерти — сироп от зелени ябълки, различни видове сирене, петифури с кафе и бренди. Чарлс не се осмелява да ме докосне отново, само води непринуден разговор. Доста замаяна от питиетата, започвам истински да се забавлявам.
— Взе ли някакво решение за книгата? — пита той.
— А?
— Моята книга — напомня ми. — Анна чете книгата ми, за да предложи на компанията, в която работи, да продуцира филм по нея — гордо обяснява Чарлс на гръмогласната жена от другата си страна.
О, помощ. Помолих Джон да напише рецензия, за по-сигурно. Предполагах, че книгата ще му допадне повече, отколкото на мен. Но се оказа, че съм се излъгала.
— Пълен боклук — мисля, че бяха първите му думи. — Самонадеян опит за подражание на Пруст, но твърде скучен. Авторът се взема на сериозно, но историята е блудкава, няма сюжет… няма ярки характери… само мелодраматични описания… никакъв потенциал.
— О, да — отговарям, полагайки усилие да произнасям думите отчетливо. — Канех се да ти кажа.
— Гениална творба, нали? — провиква се жената.
— Анна е прочела книгата ми — съобщава Чарлс така, че всички на масата да чуят.
Ставам център на внимание. Би трябвало да кажа истината. Но определено няма да го направя.
— Е — започвам колебливо. — Помощникът ми смята, че ръкописът ти е доста различен, Чарлс. Дори уникален.
„Това е най-безинтересната книга, която съм чел“, беше заключението.
— Наистина ли? — засиява Чарлс.
— Според него се откроява сред останалите.
„През двете години, откакто съм асистент по подбор на сценарии, не съм бил подложен на подобно мъчение…“
— Смята, че е удивително сложна.
„Объркана, твърде заплетена и претенциозна…“
— Е? — нетърпеливо пита Чарлс. — Ще заснемете ли продукция? Бих могъл да се пробвам и като режисьор.
Устата ми пресъхва. Изведнъж си спомням как Ванна се измъкна от неудобното положение.
— Не мисля, че е подходяща за филм — уклончиво казвам, — защото е толкова сложна и многообразна. Бихме я осакатили.
— Разбирам — промълвява Чарлс и лицето му помръква.
— Твърде добра е за киното, нали, Анна? — намесва се старата чанта.
— Точно така! — потвърждавам въодушевено. — Твърде добра!
Но Чарлс с мъка отпива глътка бренди и се чувствам ужасно. Постъпвам подло с него, а е толкова мил и внимателен.
— Чарлс — прошепвам, но той поклаща глава.
— Хайде, всички — подканва гостите — да танцуваме.
Танците започват ужасно. Стаята е великолепна, разбира се, със златисти копринени драперии и подиум за музикантите, които свирят истински шотландски рил. Увлича ме, без да зная стъпките. После започва дискотека и Лили и Джанет най-сетне излизат на дансинга. Чарлс умело обвива ръка около талията ми, повдига крак и отново стъпва, а после повтаря същото с другия крак. Нещо като маршируване на място. С някое и друго завъртане. Когато се разделяме за малко, имам чувството, че вече е три през нощта, а е изминал едва час.
— Почини си — казва Чарлс. — Трябва да нагледам гостите. Като домакин, нали разбираш?
— Да, не се безпокой — отвръщам с благодарност. — Ще бъда на бара.
Бързам да си взема чаша шампанско (какво биха представлявали подобни увеселения без алкохол?) и виждам Ед да съзерцава Лили, която танцува, заобиколена от обожатели.
— Можеш да я поканиш на танц — насърчавам го.
— Какъв смисъл има? — отвръща ми мрачно.
Лили хвърля поглед към нас и ми махва с ръка. След секунда се измъква от тълпата мъже и се приближава на високите си токчета.
— Какво да правя? — пита Ед, изпаднал в паника.
— Шампанско! — извиква Лили и щраква с пръсти на бармана. Грабва високата кристална чаша, без да му благодари. — Анна — въздъхва прочувствено, — страхотно парти. Всички момчета твърдят, че Чарлс здравата е хлътнал по теб.
— Така е — потвърждава Ед. — Дори мисли, че е открил половинката си.
Съмнявам се, след като разбра за книгата.
— Не говори глупости. Едва сме започнали…
— Истина е. Нали разбираш, писнало му е от красивите момичета — обяснява тя на Ед с въздишка.
— Тогава защо се среща с Анна? — рицарски се застъпва той за мен.
Лили отвръща с дрезгавия си смях, нейна запазена марка.
— Толкова сте забавен. Кой сте вие?
— Ед Доусън — бърза да се представи той. — Радвам се да се запозная с вас. Лили, нали?
Джанет подскача към нас, шумолейки с лъскавите дипли на роклята си.
— Партито е върхът — казва задъхано.
— Искаш ли шампанско? — весело пита Лили.
— Само вода — отвръща Джанет. Останала е без дъх и лицето й е зачервено. — Танцувах салсата на Джей-Ло и съм като парцал. К’во стаа? — обръща се тя към Ед.