„Използвай го по предназначение“.
Притискам пакета към гърдите си и се предавам на емоциите. Слава богу, че той не е наблизо. Няма опасност да се унеса в щурите си фантазии за него, докато съм с Чарлс. Явно не ме е забравил, щом ми изпраща „Файнъл Драфт“.
В съзнанието ми изплува образът му, както изглеждаше в кръчмата. Сякаш лицето му се е запечатало в паметта ми като на кинолента.
Поглеждам кутията. Струва ми се по-романтичен подарък от букет рози или кутия шоколадови бонбони…
Разбира се, че не го е изпратил от подобни подбуди, а защото вярва, че мога да постигна успех като сценарист. Оглеждам офиса и изведнъж осъзнавам колко невзрачно и жалко е всичко тук. За миг съзирам купчината блудкави сценарии на бюрото си.
Мога да се справя по-добре. Щом Марк Суон вярва в мен, и аз ще повярвам в себе си.
Да видим. Почти веднага ми хрумват няколко идеи. Определено комедия. Това са любимите ми филми. Нещо нискобюджетно. Евтино, но необичайно, с оригинална концепция. Например за призрак. Обичам призраците…
Шарън се надвесва над мен.
— Върна ли се най-сетне? — пита ме лукаво.
— Да — отвръщам и се преструвам, че внимателно чета един от скапаните сценарии. Защо не се разкара и не ме остави да помисля върху своя? В ума ми се въртят безброй идеи, които напират да излязат на белия свят. Изведнъж отново съм заредена с ентусиазъм и енергия. Не съм се чувствала така от години. Не мога да мисля за интригите на Шарън!
— Знаеш ли, очаквах да ми се обадиш — казва тя.
— Така ли?
Преструвам се, че не разбирам за какво говори.
— За Марк Суон. Да ми кажеш дали вече си е намерил нова приятелка.
— А, това ли? Не съм го питала.
— Защо? — присвива очи. — Много егоистично от твоя страна, Анна. Мисля, че можеше да ми направиш тази услуга.
— Неудобно ми е да му задавам лични въпроси — оправдавам се аз. — Но нямаш шанс — добавям.
— Защо?
— Всички са луди по него.
— Аз съм нещо повече от всички — сопва се тя с безкрайна самоувереност. Снишава глас, за да не ни чуе никой, но ме поглежда право в очите. — Всеки би помислил, че искаш да го запазиш за себе си!
— Преследват го актриси — казвам й. — Модели. Студентки от филмовата академия. Обикновени момичета. Хвърлят се на врата му, където и да отиде.
— Е, и? — злобно пита тя.
— За какво му е още една хубавица от филмовия бизнес, която да застава на пътя му? Слушай, Шарън, не съм се виждала с него извън работно време… Всъщност само няколко пъти. Но живее сам. Никога не е споменавал за приятелка.
— Може да е гей.
Избухвам в смях, щом чувам тази глупост.
— Уверявам те, че е стопроцентов мъжкар.
— Тогава защо твърдиш, че не би ме пожелал? — просъсква Шарън. Изправя стройните си рамене и изпъчва не особено забележителните си гърди срещу мен. — Защо да не иска да получи това?
— Марк Суон значи — засмивам се. Толкова е глупава!
— Бих могла да стана модел, ако исках — яростно изръмжава Шарън. — Просто завиждаш. Затова се опитваш да провалиш шансовете на друга жена за връзка с идеалния мъж.
— Защо мислиш, че е идеалният? — питам я, без да обръщам внимание на гневните искри, които хвърчат от очите й. — Не знаеш нищо за него. Дори не сте се запознали, за бога. Нали каза, че не го намираш за привлекателен? Единственото, което те привлича в него, е това, че е богат и влиятелен.
Ехидно се засмива.
— О, да бе, а ти си истинска светица! Защо ходиш с оня книжен червей? Заради сексапила му? — захапва ме саркастично. — Не можеш да устоиш на хилавото му тяло?
— Млъкни — изкрещявам. — Знаеш ли, ужасна кучка си.
— Така си и знаех — тържествува Шарън. — Да видим какво у Чарлс Доусън може да те привлича. Не е завидното му състояние и голямото му имение, а?
Дълбоко в себе си потръпвам. Говори също като Лили.
— Или просто се задоволяваш с каквото падне, защото момиче като теб никога не би могло да има мъж като Марк Суон — добавя тя със злобен блясък в очите.
— Нито пък такава като теб — казвам. — Ти не би привлякла интереса и на Чарлс Доусън. Той е страхотен човек и не би те докоснал дори с триметрова пръчка.
— Никога не би получил този шанс — отвръща тя, но това е лъжа, и двете го знаем.
— Довиждане, Шарън — вземам сценария и продължавам да го чета толкова отблизо, че папката закрива лицето ми.
Но думите й ме карат да се замисля. Колкото и да не ми се иска, трябва да призная, че има право. И Лили го каза. Не че Шарън е направила разумен извод със собствената си глава, просто изрече на висок глас това, което навярно всички си шушукат. Че излизам с Чарлс, защото е богат. Боли, особено защото постъпвам нечестно с него.