Поглеждам страхотната картонена кутия с дискове на бюрото си. Вече имам цел в кариерата си, имам мечти. Не желая да използвам Чарлс само защото се страхувам да си проправям път към върха сама. Трябва да скъсам с него. Този път наистина ще го направя. Колкото и да ми е мъчно.
— Какво ти е? — пита Лили, когато влизам през входната врата и тежко се отпускам на дивана. — Блестящата ти кариера се е провалила?
— Не.
Поглеждам кутията с „Файнъл Драфт“ в чантата си. Тази вечер ще инсталирам програмата в лаптопа си. Ще започна да пиша нещо и то няма да бъде сладникава любовна история. Комедия за призраци, в която няма да има душевни терзания. Тези в реалния живот са ми предостатъчни.
— Чарлс? — продължава да любопитства тя.
— Разкарай се, Лили — казвам.
— Заряза ли те? — пита с престорена загриженост. — Е, знаех си, че няма да трае дълго. Твърде различни сте.
— Не ме е зарязал.
— О… — въздъхва разочаровано.
Не й обръщам внимание. Сядам на малкото си бюро и пъхвам диска в лаптопа си. Вече имам идея. История за призраци… предмет, обитаван от дух…
Раздвижвам пръсти и започвам да пиша.
Страхотно е. Създавам сцена след сцена, спирам и препрочитам всяка, харесва ми и продължавам. Сякаш нищо не може да ме спре!
Когато Джанет излиза от банята, увила стройното си тяло в прекрасен кашмирен халат, вече съм написала петнадесет страници. Със завист поглеждам халата й. Моделите винаги получават най-хубавите неща.
— Хей, момиче! — подвиква ми тя. — Какво става?
— Нищо особено — отвръщам мрачно. — Джанет, какво да облека за… — поглеждам Лили. — … важна среща с човек, когото уважавам?
— Хм. Делова вечеря?
— Не точно. Просто не искам да бъда твърде секси.
— О, не! — възкликва Лили. — Твърде секси. Ама че го каза.
Старая се да не й обръщам внимание.
— Нещо консервативно — размишлява Джанет на глас, — но женствено, елегантно. Дълга пола, стегнат корсаж…
— Ще дойдеш ли отново с мен по магазините? — умолявам я. — Наистина имам нужда от нещо такова — мисля за работата си и Марк Суон. — И може би няколко ежедневни тоалета. За по-нататък.
— С удоволствие — казва тя. — За кога ти трябва?
— За довечера или утре вечер…
— Трудно ще намеря време преди уикенда, но ще ти изберем нещо прилично — обещава. — Нещо от „Джоузеф“. Трябва да ти покажа какъв тип облекла са подходящи за теб, Анна, за да можеш да пазаруваш сама. Когато знаеш какво да носиш, винаги ще изглеждаш стилно.
Лили се подсмихва.
— Не се подигравай — укорява я Джанет. — Какво ще кажеш за Клое Севини?
— Анна не може да изглежда като теб — възразява Лили. — Престани да пълниш главата й с глупости, Джанет. Жестоко е — добавя тя, преструвайки се, че изпитва състрадание.
Плахо поглеждам Джанет.
— Да — отвръща тя. — Но Анна може да изглежда страшно. Всеки може. Имаш достойнства, които трябва да започнеш да подчертаваш, и фигурата ти ще бъде преобразена, както косата ти.
Усмихвам й се. Защо не? Последния път направи удивителни неща с мен.
Телефонът звънва и Лили се втурва да вдигне.
— Ало. Резиденцията на Лили Вийнъс — казва в слушалката. — О, здравей, Чарлс. Как си, скъпи? О, това е чудесно. Анна? Да, тук е — неохотно ми подава слушалката. — За теб е.
Гласът й издава разочарование.
— Здравей, скъпа — казва Чарлс. — Как мина денят ти?
Отново ме обзема чувство за вина.
— Добре. Слушай, искаш ли да вечеряме заедно някъде? Трябва да ти кажа нещо.
Подбирам думите си, внимавайки Лили да не долови скрит подтекст.
— С удоволствие — отговаря той. — Какво ще кажеш за утре? Има един нов ресторант „Веспачи“. На Ню Бонд Стрийт. Страхотни препоръки.
— Идеално — съгласявам се и изпитвам облекчение, защото зная, че постъпвам правилно. Ще му причиня болка, разбира се, но след време ще ми бъде благодарен.
От друга страна, ми става тъжно и се питам дали ще бъда благодарна на себе си…
— Здравей! — Чарлс леко ме целува по бузата, отдръпва се крачка назад и ме оглежда с възхищение. — Изглеждаш зашеметяващо.
— Благодаря — постарала съм се да се облека така, че да не си личи колко потисната се чувствам. С Джанет сме направили най-сполучливия избор на консервативен тоалет за скъсването ми с него. Облечена съм с изключително елегантна рокля от бледожълта коприна с трапецовидна пола, която се спуска под коленете, кремава дантелена жилетка и обувки с цвят слонова кост. Парфюмът ми отново е „Шанел № 5“. Предполагам, че „Веспачи“ е безбожно скъп ресторант, и не искам да го разочаровам.
Ще скъсам с този мъж. Не е зле преди това да повдигна самочувствието му. Нали?