— Ти също изглеждаш страхотно.
Всъщност видът му е сравнително приличен. Не може да скрие напълно колко е кльощав, но поне има добър шивач.
Ресторантът е чудесен. Никога не бях чувала за него, но явно доста заможни хора вече са го открили. Човек би могъл да ослепее само от блясъка на скъпоценните камъни на полилея. Сервитьори в безупречни униформи дискретно се придвижват покрай масите, сякаш са призраци. Има достатъчно пространство между сепаретата, всичко е от махагон и кожа с цвят на бургундско вино, а храната е несравнима. Чарлс си поръчва пушена сьомга и суфле със сирене, а за мен салата и бифтек.
— Да пием шампанско — предлага той. — Върви с всичко.
— Нали нямаме повод за празнуване? — питам го тревожно.
— Всеки ден с теб е празник, Анна — казва той с лек поклон.
О, това е ужасно. Как да скъсам с него в такъв момент? „Моля те, не говори подобни неща“. А сервитьорите… Отнасят едни блюда, носят нови…
Нямам никакъв опит с прекратяването на връзки. Досега винаги аз съм била зарязаната. Опитвам се да си спомня как постъпваха бившите ми приятели. Първият беше Роби Колдуел в четвърти клас. Мисля, че обяснението му беше: „Ти си дебела и грозна“. После Пит Вила в колежа. Каза, че искал да види как би се чувствал в обятията на друг мъж. Кевин Федърс заяви, че и двамата трябва да се срещаме с нови хора. „Но не и един с друг“, добави той, в случай че не съм го разбрала правилно. А Брайън, последният и най-жалкият, говореше нещо за свеж стимул и позитивност. О, да, освен това външността също била от значение за него.
Не мисля, че някоя от тези реплики би била уместна. Чарлс не заслужава нежеланата сърдечна операция, на която мъжете явно са свикнали да подлагат жените, да бъде извършена без упойка.
— Предпочитам червено вино — казвам на сервитьора. — Само една чаша. По-добре върви с бифтека — обяснявам на Чарлс, който изглежда малко разочарован.
— За мен „Пуи-Фюсе“ — поръчва той.
„Бързо, смени темата“.
— Радвам се, че отново работя в офиса — подемам весело да лъготя. — Не беше зле да се откъсна от Марк Суон за известно време. Затрупана съм с работа. Реших да се опитам да напиша сценарий.
— Така ли? — откликва Чарлс с топлота. — Ти си звезда, Анна. Трябва да ми дадеш съвет за кариера. Аз съм пълен неудачник. Не ме бива за нищо.
Тази тема ме спасява, докато хапваме предястието. Не преставам да бърборя за Кити, Джон и Шарън и между другото го уверявам, че не е неудачник, а просто все още не е открил призванието си. Виното също помага. Убедена съм, че ако не съществуваше алкохолът, планетата отдавна щеше да е гръмнала. Отпивам спокойно, на големи глътки, поръчвам още една чаша и почти започвам да се забавлявам. Чарлс изглежда истински доволен от това. Харесва ми като човек. Жалко, че бих предпочела да отхапя собствения си крак и да го глътна цял, отколкото да си представя как ръцете му докосват гърдите ми.
Но нищо не трае вечно и идва моментът, когато преполовяваме основното ястие, сервитьорите безшумно се отдалечават към други маси, восъчната свещ предупредително намалява, а все още не съм заговорила по важния въпрос. Чарлс споделя, че възнамерява да засади нов жив плет около Честър Хаус и че му е трудно да намери майстори.
Отпивам още една голяма глътка за кураж и решително го прекъсвам.
— Разбирам защо толкова държиш да има жив плет.
— Важно е за микроклимата.
— Да… Слушай, Чарлс, трябва да поговорим.
Изглежда озадачен.
— А какво правим сега?
— Имам предвид за връзката си. Мисля, че си изключителен човек, но двамата с теб не сме един за друг.
На лицето му се изписва изумление, сякаш току-що съм казала, че работя за ЦРУ.
— В романтичен план ли?
— Да — отвръщам плахо.
— Но защо? — пита Чарлс с недоумение. — Разбираме се, нали?
— О, безспорно — съгласявам се. — Ти си страхотен.
— Отначало се държах доста арогантно. Но мислех, че си ми простила.
— Да, уверявам те. Напълно.
— Тогава какъв е проблемът?
„Ррр!“ Мислех, че няма по-лошо нещо на света от това да бъдеш зарязана от някой себичен слабоумник, но явно съм се лъгала. Навярно има десети кръг на ада, в който наказанието на грешниците е по двадесет и четири часа в денонощието да скъсват с невинни свестни хора.
— Ценя те като приятел и компанията ти ми е безкрайно приятна — продължавам. — Но помежду ни просто няма искра.
— О! — гласът му издава облекчение. — Това ли? Зная. Но за мен не е проблем.
— Хм… как е възможно да не го смяташ за проблем?
— Както, навярно, си чувала — подема Чарлс между хапките суфле, — искрата изчезва. Така казват всички. Няколко години страст, която отшумява и остава само приятелството. Тайната на сполучливия дългогодишен брак се крие във взаимното разбиране. В доверието.