— Но аз изпитвам нужда от страст.
— Грешиш — тежко въздъхва той. — Имаш нужда от семейство. За да не бъдеш самотна. Да изживееш дните си с човек, когото харесваш. Иначе животът е ужасен. Страст? Какво е страстта? С всички онези други жени търсех страст — признава той с дяволит блясък в очите. — Но не задълго. Скоро се опитвах да намеря начин да ги разкарам от живота си.
— Не зная — казвам колебливо.
Доводите му звучат много разумно. Тогава защо ми се иска да избягам?
— Колко твои познати са се отдавали на страстта и след по-малко от шест месеца са стигали до дъното?
Сещам се как Джанет тичаше след Джино. Както и за още няколко момичета.
— Може би една-две — спестявам истината.
— А познаваш ли двойки с дългогодишен брак? Каква страст има помежду им?
Е, не мога да си представя мама и татко да клатят спалнята. Слава богу. Но познавам възрастни двойки, които ходят хванати за ръка. И други, които просто не се понасят.
Но не съм доловила страст у тях.
— Почти никакви — отговарям. — Но не мислиш ли, че поне в началото между двама души трябва да има страст? Която затихва постепенно, докато остаряват заедно.
— Да, в идеалния случай — съгласява се Чарлс. — Но ние просто ще пропуснем този етап. Не изпитвам силно влечение към теб — признава откровено.
— Е, добре. Благодаря — сега си обяснявам много неща. На първо място вкусната храна. Какво каза веднъж за пазенето на диети? „Какъв смисъл има?“ Явно подтекстът е бил, че ме харесва заради това, което съм, а не заради външността ми.
Не искам много. Зная как изглеждам. Не е логично да очаквам нещо в това отношение. Но е факт, че ме боли от пълното му безразличие към мен.
От друга страна, ако толкова държа да чакам, докато срещна мъж, който истински ме желае, ще мине цяла вечност, нали? И ще си остана сама. Чарлс вижда изражението ми и се опитва да го разгадае.
— Но бих могъл да изпитам влечение — успокоява ме той. — Възможно е. Винаги си много елегантна — добавя тактично. — Не би било трудно да започна да те харесвам, Анна, колкото повече се сближаваме. Откакто промени прическата си, изглеждаш доста по-добре. Онази вечер на бала беше почти красива.
Толкова е искрен, че не мога да му се сърдя.
— Зная, че и аз не те привличам. У коя жена бих разпалил страст?
— У много момичета — уверявам го без капчица срам.
— Да, нали знаеш, в полутъмна стая и след няколко бутилки шампанско всичко би било наред — въодушевено бърбори той. — Сигурен съм, че ще бъдеш страхотна майка. А аз мога да бъда добър съпруг, да те подкрепям в кариерата ти, да имаш хубави неща.
— Това няма значение за мен.
— Зная — уверява ме той с усмивка. — Ето една от главните причини да те харесвам толкова. Можем да бъдем много щастливи. Да сме близки приятели. Да създадем прекрасно, заможно семейство. Мога да ти дам всичко, което пожелаеш.
Свеждам поглед към чашата си с вино. Да ме убият, не мога да измисля основателна причина да кажа „не“.
Колкото и неприемливо да е за мен, звучи много практично. Пред очите ми изплуват тъмнозеленият под и великолепните картини в апартамента му. Представям си как Лили и Шарън идват на тържеството по случай годежа ни там. Сякаш виждам лицата им. Просто са бесни! Глуповато се усмихвам при тази мисъл.
— Казваш, че искаш да се занимаваш с писане на сценарии. Мога да те подкрепя в това начинание — сериозно предлага той. — Няма да бъдеш прохождащ с мъка творец. Аз ще ти осигурявам спокойствие и сигурност толкова време, колкото ти е нужно, за да постигнеш успех.
Усмихвам му се. Страхотни думи. Не иска от мен да се откажа от кариерата си. Знае точно какво да каже.
— Ще бъде страхотна сватба — обещава, добил кураж.
Примигвам.
— Сватба?
— Разбира се — потвърждава той. — Нали момичетата обичат сватбите? — добавя със самочувствието на експерт. — Представи си нашата. Ще оставя на теб да я планираш така, както желаеш. Разбира се, трябва да бъде в Честър Хаус — изтъква припряно. — Никакви тайни венчавки. Държа всичко да стане както подобава. Но ще можеш да избереш цветя и рокля, каквито ти харесват. Вера Уонг е много популярен дизайнер, нали? Приятелките ти могат да бъдат шаферки. Джанис и Лайла.
— Джанет и Лили.
— Да де — махва с досада с ръка.
Засиявам. Ха! Запознах го с две млади манекенки, а той дори не е запомнил имената им. Шаферки, да, биха могли да бъдат шаферки. Джанет да се усмихва истински радостна за мен, а Лили, изпълнена с гняв, намръщено да пристъпва по пътеката в църквата. Много вероятно е да разлее червено вино върху роклята ми, модел на Вера Уонг, така че може би е най-добре да не я каня.