— Хм, да.
— В реалния живот обаче можеш — заявява тя.
— Уау! — възкликвам. Наистина съм впечатлена. Иска ми се да бях като Ванна, ниска и все пак страховита, грациозна и свирепа като прелестна сиамска котка.
— Но на кого му пука за скапания бизнес? — казва тя. — Покажи ми пръстена! Оо, рубин — хваща ръката ми и внимателно оглежда камъните отблизо. — Скъпа, зашеметяващ е. Рубините все по-рядко се намират, особено съвсем прозрачни, колкото и пари да имаш… Толкова е изящен. Избран е с вкус.
— Чарлс наистина има добър вкус — признавам. — Не мислиш ли, че ще изглеждаме смешно като двойка?
— Смешно? Защо, заради разликата в ръста ли? Не говори глупости — изсумтява. — Никой не би се осмелил да нарече двойка за милиони „смешна“. Ще бъдеш господарка на близо сто акра превъзходна английска земя, огромна къща, за която всеки от познатите ми би дал едното си око и зъбите си, включително и самата аз, прекрасен апартамент в Лондон…
— За апартамента няма спор.
— Гарантиран достъп до висшето общество.
— Висшето общество не ме интересува.
— Зная, но ще започне да те интересува — уверява ме Ванна. — С всички е така. Твърдят, че не ги вълнува, разбира се, но дълбоко в себе си знаят, че това е лъжа. Чарлс няма благородническа титла, но родът му е толкова стар… Май имам едно ранно издание на именника на богатите провинциални фамилии.
— Ванна, престани.
Кокетно свива рамене.
— Но, скъпа, толкова се радвам за теб! Всички ще позеленеят от завист. Всички. Толкова години са говорили… — замълчава, осъзнала, че е на път да издаде нещо, което като че ли не зная — … питали са се защо все още не си омъжена, а сега това! Не би могло да ти провърви повече. Освен ако се бе сгодила за принц Андрю, разбира се. Чудя се… — замислено поклаща глава. — Не, твърде късно е. Анна вече не е свободна!
Усмихвам й се леко.
— Не е за вярване. Но не искам да се омъжа за Чарлс заради парите му.
— Разбира се — веднага се съгласява Ванна. — Срещнала си истинската любов. Сигурно ще ми се смееш, но на онази вечеря си помислих, че не си допадате.
— Така беше — лицето ми пламва. — Но постепенно започна да ме привлича — няма как да не излъжа. — Освен това е свестен, като го опознае човек.
— И се държи страхотно с теб, нали? Не се скъпи за нищо!
— Много е щедър — потвърждавам, поглеждам огромния искрящ рубин и си спомням за всички превъзходни ястия, за такситата и цветята.
— Кара ли те да се чувстваш добре?
— Да.
— Подкрепя ли те в кариерата?
— Така е — казвам. — Въпреки че попарих надеждите му за книгата.
С мъка преглъщам при мисълта колко съкрушен изглеждаше тогава и дори пророни няколко сълзи в градината в Честър Хаус. Почувствах се толкова засрамена. Дали Чарлс изпитва негодувание сега, когато аз се опитвам да пиша? Ни най-малко. Готов е да ме подкрепи, докато работя върху диалозите и комичните ситуации от третата част.
— Значи е идеалният партньор — тържествувайки заключава Ванна.
— Предполагам.
Тя поклаща глава.
— Би трябвало да подскачаш от радост, Анна. Не разбираш ли? Ти спечели голямата награда от лотарията! — явно се чувства длъжна да добави: — Както и той, разбира се.
— Да, зная. Поласкана съм — изведнъж усещам умора и я прикривам с прозявка.
— Прибери се у дома и поспи, за хубост — предлага приятелката ми и оставя банкнота на масата. — Имаш нужда от сили. Предстои ни планиране на голям годеж. Чарлс иска да бъде запомнящо се събитие.
Усмихвам се.
Ванна ме оставя и тръгва към дома си, бързайки да съобщи сензационната новина на Рупърт (представям си го на годежа — с румено лице и безброй ръкомахалия тръби каква късметлийка съм, че няма да остана стара мома), а аз поемам към къщи. Рано е, а вече едва се държа на краката си, затова от време на време поглеждам рубина, за да ми вдъхне сила.
Нося годежен пръстен. При това невероятно скъп. Бляскавият скъпоценен камък, обаче, не може да заличи факта, че очаквах някой ден да се омъжа за неудачник, и то ако имам късмет. Макар да не изгарям от нетърпение да чуя как Рупърт Кебът го разгласява, вече няма опасност да остана стара мома. Докато минавам покрай няколко пияни студенти, тръгнали за ретро парти в „Астория“, и заобикалям някакъв алкохолик пред магазина за спиртни напитки, осъзнавам, че скоро вече няма да се налага да правя това. Имам предвид, да се прибирам пеша при Лили и Джанет. Ще се ширя в разкошната спалня с персийски килим в апартамента на Чарлс до Итън Скуеър. И няма да вечерям претоплена китайска храна. Ще живея като в „Риц“…