— Тод се е срещал с всички в този офис — спокойно обясних аз. — И едновременно с това поне с още една друга жена, извън офиса.
Мелиса остана с отворена уста.
— По-важното е, че той е изнудвач и негодник, който тормози сексуално подчинените си. И трябва да иде в затвора — тържествуващо вдигнах диктофона нависоко. — Ще направя няколко копия за пресата, а после ще изпратя това в полицията.
Тод скочи напред, но Джеймс прегради пътя му, като сложи ръка на вратата.
— На ваше място не бих го направил — каза той.
Тод се озърна диво из стаята. Пет чифта очи го гледаха с враждебност.
— Вижте какво — каза той след миг, — всички ме чуйте. Никой не знае за това, освен нас. Сигурен съм, че можем да измислим нещо — прокара ръка през косата си, опитвайки да се съвземе. — Някакво финансово споразумение. В замяна на подписване на обвързващ документ за поверителност…
— Нека се изясним — каза Джеймс. Изисканото му произношение изведнъж прозвуча много делово. — Искате от нас да подпишем нещо, в което да заявим, че няма да разкрием пред никого, че присвоявате средства от компанията, така ли?
— Или че ме изнудваше за секс? — обади се и Бъфи.
Тод сви рамене. Наистина беше невероятен. Не можех да повярвам, че се надява да се измъкне от цялата каша.
— Всеки си има цена — отсече той. — Всички тези момичета имат. И така, ще се споразумеем ли за милион лири на човек?
Един милион лири. На всеки. Над цялата групичка сякаш за миг се спусна някаква магия.
Но Бъфи първа се окопити.
— Аз нямах цена — каза тя. — Обичах те. Толкова по-зле за мен. Но сега искам само да те видя зад решетките!
— Почакай — намеси се Мелиса с много решителен вид. — Почакайте. Бъфи, може би всички ние заслужаваме някаква компенсация. Няма защо това да излиза оттук.
— О, има — заяви Джеймс.
Всички се обърнаха към него.
— Госпожице Евънс — каза ми той. — Аз ще взема касетата, ако обичате.
Поклатих глава.
— Тя ще отиде право в полицията.
Той бръкна в джоба на двуредното си сако и извади нещо. Малко портмоне. Отвори го.
— Джеймс Фостър — представи се той. — Отдел за злоупотреби в особено голям размер. Господин Мейл, вие сте арестуван.
Мелиса извика тихичко и стисна здраво бюрото си. Бъфи и Джейд го изгледаха с мрачно задоволство. А Тод само изправи рамене и ми се сопна гневно:
— Мислиш се за много хитра. Страхотната Луси Евънс. Вече не си онова хлапе, което трябваше да бъде научено да носи обувки с висок ток и да се държи като момиче. О, не, сега си истински Шерлок Холмс в къса пола, така ли? Е, нека ти кажа нещо. Имам адвокати. И те ще ме измъкнат. Ще се махна от този противен малък остров, където слънцето никога не грее, и ще се върна в Съединените щати — гласът му бе изтънял и станал писклив. Струваше ми се, че ще изпадне в истерия. — И ще стана сенатор, докато ти ще седиш завряна в някоя дупка като нещастна секретарка! И ще имам истинска дама до себе си. Можеше да си ти, Луси. Но Виктория ми каза всичко. Че си толкова женствена, колкото и руска състезателка по вдигане на тежести. Че си просто една мъжкарана, която съсипва мъжете!
Джеймс грубо го завъртя на другата страна — не му беше нужна много сила. Как не бях забелязала досега какъв слабак е Тод? В честна борба сигурно и Виктория можеше да го победи.
— Но сега постъпвам като жена, Тод — мило се усмихнах аз. — Такава бях и преди да те срещна. Проблемът е, че ти си толкова женствен, че не можеш да се справиш с нещо по-сериозно от някоя кукла Барби. А дори Барби в наши дни вече е астронавт и учен. Свиквай, Тод. Никога не съм имала нужда от уроци по женственост от теб. Но ти трябва да се научиш как да бъдеш мъж.
Всички момичета, освен Мелиса, ме аплодираха.
— Е, ще има достатъчно време — мрачно обяви Джеймс. — От пет до десет години, предполагам. Ще се свържем с вас, госпожице Евънс, госпожице Колвърт…
— Не забравяйте и мен! — извика Джейд. — И аз искам да свидетелствам!
— Отлично — каза Джеймс. — Наши служители ще ви посетят в дома ви. Приятен ден, дами — весело се сбогува с нас той и побутна настоятелно Тод към вратата.
Погледнах към Бъфи. А тя вдигна високо длан, за да я плесна за поздрав по американски, което бе съвсем на място. Затова я плеснах по дланта и тя извика радостно.
— Какво ще правиш сега? — попитах я аз.
Бъфи сви рамене.
— Нямам представа. Ще се изнеса от апартамента му. Не че имам къде да отседна.
Записах й телефона си.
— Обади ми се довечера. Ще ти намеря къде да останеш, поне за известно време. Сестра ми има свободна стая за гости или пък един приятел… — гласът ми заглъхна. — Е, поне у сестра ми има място.