Наблюдавах я внимателно. Катрин никога не използваше груби изрази. По бузите й бяха избили малки розови петънца. Изглеждаше като в треска.
— Жените навсякъде по света имат сърца — каза тя. — А после той ми заяви, че съм била наивна и с буржоазни разбирания.
— И…
— Попитах го дали е имал връзка и с друга. А той каза, че не е. Но ме погледна право в очите и ми заяви, че не е сигурен дали ще е винаги така. Искал да ми бъде верен. Но не бил убеден, че ще може да удържи на обещанието си през целия си живот.
— О, Катрин!
— Когато забеляза израза на лицето ми, ме увери, че иска да се оженим. Някой ден. Но че трябвало да е откровен. Каза ми… — сълзите напираха в гърлото й и тя с мъка преглътна. — … че сексуалната вярност не била толкова важна, колкото приятелството и истинската любов… и че трябва да се отнасяме зряло към тези неща.
— Разбирам.
Сърцето ми се сви на топка. Не бях прекарвала много време с Питър. Няколкото пъти, когато го бях виждала, ми се бе сторил съвсем нормален. Но знаех, много добре при това, какво изпитваше сестра ми към него. Беше влюбена, влюбена до уши, от първия миг. Направо бе полудяла от любов.
— И какво направи ти? — прошепнах аз.
— Заявих му, че ще постъпя много зряло и още същата нощ ще се изнеса от апартамента. Той само каза да не си играя на глупави игрички. Пратих го да върви на майната си.
Зяпнах. Катрин да използва такива думи?
— После отидох при изпълнителния директор на фирмата и помолих да ми дадат едномесечен отпуск, който да започне веднага. Питър имаше среща, от която не можеше да се измъкне, а аз си взех такси до вкъщи.
— Но ти имаше толкова много неща там.
— Когато искам, мога да действам много бързо — сухо отбеляза Катрин. — Намерих си луксозен апартамент под наем в Уест Енд още същия следобед; платих с кредитната си карта, а после извиках екип от носачи. Когато Питър се е върнал у дома същата вечер, мен вече ме нямаше — гордо заяви тя. — Не беше останало нищо, нито следа. Нито дори пакет тампони в шкафчето в банята.
— Уха.
— Поне разбрах какъв е, преди да се оженим — нещастно отрони Катрин. — След четири години за пръв път споменава за брак. И то за да ми каже, че ако се оженим, ще ми изневерява.
— И това ли е всичко? Не се ли е обаждал повече?
— Как? Не знае къде съм се преместила. А едва ли би посмял да звънне тук — усмихна се едва. — Представяш ли си, ако татко вдигне телефона?
Засмях се.
— Нещата ще загрубеят.
Бяхме стигнали до магазина. Влязох и си купих четка за зъби, шоколадово десертче с орехов крем, списание „Хийт“ и вестник „Кент енд Съсекс Куриер“.
— О, страхотно, взела си „Куриер“ — възкликна Кати. Разбирах напълно какво има предвид. Нямаше как да изпитваш самосъжаление, да мислиш за Средния изток, глобалното затопляне или подобни ужаси, докато четеш заглавия от рода на „Празнична томбола събира рекордна сума“.
След като платих и съчувствах на госпожа Хадъм, собственичката на магазина, че някои хора оставят кучетата си да се изхождат точно до изтривалката на входа й, а после не си почистват мръсотията, излязохме навън.
— Е, какво ще правиш след края на месеца?
— Ще се върна на работа — отговори тя.
— Но там е Питър.
— Заплатата е много добра. А и той работи на друг етаж — Кати сви рамене. — Няма да се откажа от мястото си само за да не го притеснявам — погледна ме със зачервените си очи. — Трябва да взема пример от теб, Луси. Трябва да се науча да бъда самостоятелна, а не да живея с мъж и да бъда издържана от него, трябва да съм щастлива сама.
— Не е чак такава голяма радост — отвърнах аз, като си мислех за Виктория и Оли и за пълната липса на любовен живот от моя страна. — Няма пари. И мъже.
— Второто е бонус — горчиво отбеляза Кати.
Прегърнах я, но си мислех, че тя поне има любовен живот, който да се обърка.
Когато се върнахме, на алеята имаше и друга кола. Намръщих се. Надявах се да прекарам една приятна и спокойна вечер със семейството си. Кой ли можеше да е? Колата бе „Ягуар“, лъскава и нова. Мислено изброих приятелите на родителите си. Повечето караха същите стари возила като татко.
— О, не! — възкликна Катрин.
— Чия е колата?
— На Джордж.
— О, не! — повторих и аз.
И двете не харесвахме особено Джордж. Струваше ни се прекалено мекушав и обикновен за Емили. Според мен навикът му да й купува скъпи подаръци, включително и кола, беше подозрителен. Обичаше да я води навсякъде по скучните си корпоративни партита и да се хвали с нея, сякаш казваше: „Вижте каква елегантна и модерна приятелка си имам. Аз може и да съм скучен, но вижте гаджето ми!“. Сякаш се опитваше да я купи.