— Аз се гримирах — обясних. — Пазарувах в „Буутс“.
Виктория изглеждаше слисана.
— Искаш да ми кажеш — бавно започна тя, — че сама си избрала тези дрехи и сама си се гримирала?
Сърцето ми трепна. Значи беше добре? Сигурно, иначе тя нямаше да реагира по този начин.
— О, да — небрежно продължих аз. — Направих си схема. Използвах снимки. За грима копирах точно модела — показах й „Кампъни“. — Боби Браун. Естествени нюанси. Виждаш ли?
Виктория сви устни. Което не беше добра идея, тъй като и бездруго не бяха особено пухкави.
— Значи съм се справила добре? — попитах с надеждата да получа одобрението й. — Е, да, беше скучно, разбира се. Но не е чак толкова трудно, когато се заемеш сериозно.
— Скучно? Скучно ли? — направо извика тя. — Не е скучно. Стилът е живот. Стилът е всичко.
— Не и за мен — отвърнах.
— О, това е очевидно — Виктория се засмя саркастично и отметна косата си. Нейната обаче не се разстила плавно по гърба като моята. — Сигурно си въобразяваш, че си много умна с жалките си тоалети, координирани по цвят. Всеки може да види колко са евтини. Тази материя е тънка като хартия. И е толкова обикновена! Не смятам, че ще стигнеш далеч с този си вид. Определено е леко подобрение спрямо обичайната ти визия, но няма нужда да се тупаш в гърдите, скъпа. Истинският стил се постига след години упорита работа.
— О! — помръкнах аз. Евтина и обикновена. За такава ли щеше да ме помисли Тод? — Но мислиш ли, че поне изглеждат нормални?
— Нормални ли? О, имаш предвид като дрехи, които би облякло истинско момиче, а не някой зидар? — Виктория изсумтя. — Ами, да, предполагам. Да, не се притеснявай, Луси. Успяла си да постигнеш вида на продавачка в магазин.
Вратата отново се отвори и Виктория мигновено се преобрази. Леко се сепна, приглади розовата рокля по тялото си, пооправи леко косата си и изписа върху лицето си сияйна и топла усмивка. Беше силно впечатляващо изпълнение. Как да се превърнеш от супер гадна и капризна кучка в мило момиче само за две секунди.
— Здрасти! — извика Оли. — У дома ли си, Луси?
— Тук съм — изчурулика Виктория, макар че той съвсем не бе попитал за нея.
— Здрасти, Ол — обадих се и аз.
Оли влезе в апартамента, остави куфарчето си и дойде в моята стая. Разсеяно целуна по бузата Виктория, после примигна театрално няколко пъти, виждайки ме в бежово черните ми дрехи.
— О, боже! — възкликна той. — Къде е съквартирантката ми? Да не си я изяла?
— Какво ще кажеш? — стеснително попитах аз.
— Не мога да повярвам на очите си. Изглеждаш вълшебно. Нали? — обърна се той към годеницата си.
— О, да, вълшебно — потвърди Виктория.
Само аз забелязах горчивата нотка във възторжения й тон.
— Какво стана с онази ужасна синя рокля? — попита Оли. — Размисли ли?
— Не, отидох на интервюто с нея и получих работата — обясних аз, като мъдро оставих излишните подробности, — но после реших, че може би е по-добре да се придържам към дрехи, които… — щях да кажа „си подхождат по цвят“, но не исках Вики пак да ми се присмее. — … които се координират.
— Е, много са хубави — заяви Оли. — Наистина са много изискани. Никога не бих те познал. Тод непременно ще остане впечатлен. Изглеждаш точно като онези момичета, които работят за него, Битси и Митси, и Флъфи.
Засмях се.
— Но, разбира се, много по-красива — отбеляза Оли и ме прегърна през кръста.
Радваше се съвсем искрено и всички дребни неприятности и униженията от пазаруването просто се изпариха в небитието. Бях много щастлива, че му харесва. Направо засиях от одобрението му.
— Благодаря, приятел — гласът ми прозвуча малко грубо.
— Хайде, скъпи — обади се Виктория. — Да идем да хапнем. Искам да седнем някъде на хубаво място, така че побързай.
— Добра идея — обърна се Оли. — Какво ще кажеш за италианска кухня? Умирам от глад, мога да омета цяла чиния спагети.
Тя му се усмихна.
— Звучи чудесно. Аз ще хапна една свежа салата. Да идем в „При Паоло“, новия ресторант на „Челси Уорф“. Майкъл Уинър му даде отлична оценка в „Съндей таймс“ миналата седмица.
Оли се намръщи.
— Щом искаш, ще опитаме.
— Палавник! — възкликна тя и го плесна закачливо по ръката.
— Ако Луси няма нищо против — добави той. — Съгласна ли си, Луси?
— Какво? — избухна Виктория. Не успя да се сдържи.
— Ще изведем Луси на вечеря, разбира се — обясни Оли. — Нали? За да отпразнуваме, че е получила работата и всичко останало. Нямаш нищо против, нали, съкровище?
— О! — Виктория преглътна с мъка. — Разбира се. Но не вярвам, че Луси иска — добави тя. — Денят е бил дълъг за нея. Предполагам, че по-скоро иска да се сгуши на дивана пред телевизора с хамбургер от „Макдоналдс“.