— Нещо нисковъглехидратно ли? — подозрително попита тя.
— Разбира се — опитах се да я изкуша аз.
Бъфи се поколеба.
— По-добре не — каза накрая. — Той, искам да кажа, господин Мейл, може да разбере. А не бихме искали да го ядосаме.
Кимнах.
— Точно така. Определено не искаме.
Не беше важно. Щях да се обадя на Катрин след работно време. Надявах се, че е в града. Иначе щеше да се наложи да звъня на службата за точно време, само и само да чуя нечий глас за компания.
Слава богу, Катрин отговори на позвъняването ми. И беше в Лондон.
— Не можех да понеса още една вечер да ям полусурова свинска пържола — каза тя. — Може да хвана свинска тения.
— Как си? — съчувствено попитах аз. Наистина исках да разбера как се чувства. Но освен това се надявах да имам възможност да поговоря за Тод. Да потърся съвет. Петък наближаваше…
— Добре съм — тъжно отвърна Катрин. — Искаш ли да дойдеш при мен? Или аз да дойда до апартамента на Оли.
— Вече не живея при Оли. Изнесох се.
— Къде си? — в гласа й се прокрадна лек интерес. — Да дойда ли при теб?
Огледах луксозната си и стерилна стая.
— Предпочитам да видя твоя апартамент — размислих аз. — Къде се намира?
— Близо до „Ърлс Корт“ — каза тя. — Улица „Кингстън“. Номер тридесет и две, апартамент пет А.
— Идвам — весело отвърнах аз.
Апартаментът на Кати изглеждаше точно такъв, какъвто си го бях представяла. По-уютна версия на моя; чист и спретнат, но с много цветове и особено излъчване като на самата Кати. Макар да бе съвсем стандартно луксозно лондонско жилище под наем, обзаведено с хром и светло дърво, тя бе успяла да му придаде уюта на всичките си предишни жилища: навсякъде имаше куп различни по цвят рози в стъклени вази, снимката на мама и татко, окачена на стената, розови килимчета по пода, а в тоалетната — книга с цинични вицове. В кухнята видях букетчета изсушени билки, закачени на чистите стени — изглеждаха малко не на място, което беше идеално. Човек не можеше да изличи момичешкото у Кати. Дори и когато беше с разбито сърце.
Искаше ми се веднага да започна с Тод, но не биваше, нали? Не и когато сестра ми се опитваше да забрави голямата любов в живота си.
Седнахме с подвити крака и чаши диетичен топъл шоколад в ръце върху големия й мек диван, където бе метнала бледосиня покривка с малки бели цветенца. Катрин се смая, когато казах „да“ на диетичния шоколад, но какво ли знаеше тя. Дни наред не бях слагала нищо сладко в уста. Вече дори не ми се струваше толкова противно.
— Значи си се върнала на работа? — започнах аз.
Катрин кимна.
— Няма да позволя онзи негодник да ми провали шансовете за добра кариера — храбро заяви тя. — Тази година със сигурност ме очаква голяма премия. И не искам никой да си мисли, че съм преживяла нервен срив — тя потрепери. — Клишето е съвсем вярно, знаеш ли, наистина са като акули. Усещат кръвта.
— Е, видя ли се с него?
— О, да — мрачно потвърди Кати. — Видях го.
— И?
— Казах: „Добро утро, Питър. Забелязах, че банковият коефициент пак е скочил“.
Усещах, че има и още.
— Той се съгласи с мен и се разминахме.
— И? — притиснах я аз.
— И — въздъхна тя — беше с новото си гадже.
— Какво? — направо изкрещях.
— Аз скъсах с него. Има право да е с ново гадже. Защо да ме интересува? — каза Катрин и очевидно отчаяно я интересуваше.
— Новото му гадже — попитах аз — беше…
— … Естер. От Ню Йорк. Да, тя беше.
Прегърнах я, но тя ми отговори само с леко докосване. Усещах, че не иска да ме прегърне здраво, защото иначе ще се разплаче.
— Виж, може да не му е гадже. Нали каза, че работят заедно. Може да са само колеги.
— Държаха се за ръце.
— О!
— И той каза: „Катрин, познаваш гаджето ми Естер, нали?“
— Ох!
— Болезнено беше — призна тя.
— Ти какво направи?
— Усмихнах се и казах: „Разбира се! Как си, Естер?“. Тя се чувстваше ужасно неловко.
— Аз щях да кажа: „Много бързо се намърда на моето място“. Или: „Всички познават Естер, повечето в библейския смисъл“. Или просто: „Разкарайте се и двамата, негодници“.
— Много деликатно — иронично се съгласи Кати. — Следващия път може да пробвам — тя опита да се вземе в ръце. — Както и да е, разкажи ми какво става с теб.
— Както знаеш, изнесох се от апартамента на Оли.
— Сигурно си се чувствала ужасно.
— Горе-долу — свих рамене. — С Досадната Виктория там вече не е същото. Както и да е, започнах работа в агенция за недвижими имоти.
— Да — Кати опита да се съсредоточи. — Всъщност направи ми впечатление тоалетът ти. Много е хубав, далеч по-добре от старите дрехи на Ан.