Какво ли е? Никога да не се тревожиш колко струва каквото и да било. Като кралицата.
— Мога ли и аз да те попитам нещо лично? — продължи Тод.
Шампанското препускаше по вените ми.
— Давай — внимателно произнесох аз, за да не забележи Тод влиянието на шампанското. Огледах се за чашата си с вода.
— Ти си красиво момиче — каза той. — И много секси. Много гаджета ли си имала?
— О, не, съвсем не — отвърнах. — Не и гаджета.
— Това е добре — кимна той. — Нямаш минало. И си от старо английско семейство, нали?
Кимнах. Ами да, мама и татко вече остаряваха.
— Името ти не се е появявало в пресата, не си правила някакви политически изявления?
Засмях се.
— Кой, аз ли?
— Да си вземала участие в протестни шествия? — настояваше Тод. — В колежа например?
— Тогава исках само да обиколя Европа.
— Интересуваш се от култура! — възкликна той, сякаш бе отметнал поредната графа в списъка. — Това е добре. Отлично. Значи няма твои снимки, на които, да речем, гориш американското знаме?
— Не.
— Или по бельо? Позирала ли си като модел?
Поклатих глава. Аз — модел?
— Всъщност не съм направила нищо особено — извинително поясних аз. — Просто живях спокойно и играех на компютърни игри. И пътувах. Докато ти не ми даде шанс в агенцията. Но бих могла… — гордо продължих. — Бих могла да водя по-интересен живот и… политически включително. Да участвам в демонстрации. Срещу… войната или нещо подобно.
Тод поклати глава.
— В никакъв случай. Не искам да променяш нищо. Харесвам те, Луси Евънс. Харесвам те точно такава, каквато си.
Засиях.
— И аз те харесвам.
Нямах никакви съмнения. Беше много хубаво да получаваш комплименти, особено когато си малко потиснат, защото съквартирантът ти излиза с някаква си кукла Барби.
Тод се усмихна.
— Съкровище, много си сладка. Добре, кажи ми какво е важно за теб в живота?
Замислих се.
— Обичайните неща.
— Какво например?
— Любовта.
— О, разбира се. Любовта. И какво още?
Помислих още.
— Забавленията.
— Забавленията — изглеждаше доволен. — И аз харесвам забавленията. Да пазаруваш е забавно, нали? Да идеш на фризьор и на маникюр? Такива забавления.
— О, да — излъгах аз. — И други неща. Като игрите.
— Тенис? Крикет?
По-скоро „Дуум“ и „Томб райдър“. Но нещо ме спря да го кажа на глас.
— Предполагам, че харесваш шах или може би дама. Това е по-малко натоварващо, нали? — любопитстваше той. — А балет, театър?
— О, разбира се.
— И секс — по-тихо продължи той. — Сексът е важен за теб, нали?
— Мислех, че той върви с любовта — обадих се аз.
Тод се засмя.
— О, добре. Господи, колко си сладка. С малко повече напътствия… — погледна ме. — Всичко е възможно.
Потреперих, незнайно защо.
— Знаеш ли, Луси — продължи Тод, вече с по-различен и по-сериозен тон. Набързо отпих три глътки от водата си, за да поизтрезнея. — Имам големи планове.
— Разбира се — насърчително пророних.
— Скоро ще напусна Англия. Вероятно след около шест месеца.
— О! — лицето ми помръкна. Тъкмо беше започнало да ми харесва.
— И си търся подходящата жена, която да взема със себе си — посегна през масата и хвана ръката ми. — Единствената, Луси. Единствената. Моята съпруга. Бъдещата госпожа Тод Мейл Джуниър III.
Замръзнах. Наистина го беше казал! Никакви намеци повече. Не знаех как да реагирам, затова се усмихнах широко.
— Тази жена ще стане мой партньор за цял живот. Ще трябва да се облича и държи като дама. Да бъде образована и изискана. Да знае как да накара всеотдайния си съпруг да я глези непрекъснато. Да приема всички онези прекрасни неща, които ще й дам.
Кимнах най-сериозно.
— Възнамерявам — тържествено заяви Тод — да се кандидатирам за сенатор.
Явно трябваше да реагирам по някакъв начин, затова сепнато поех дъх.
Той се усмихна скромно.
— Да, Луси. Моята жена ще стане съпруга на сенатор. А по-късно може би и първа дама на щата Ню Йорк. А после… — описа широк кръг с ръка. — Кой знае?
— Кой наистина?
— Разбираш ли, Луси, време е. Време е да избера. Да се върна у дома с идеалната жена. Но това е избор, с който не бива да се прибързва.
— О, не — съгласих се аз. — Не бива.
Бързо, трябваше ми още вода.
— Разбира се, все още е рано — каза Тод. Огледа се за сервитьора и надраска нещо върху дланта си; сервитьорът се поклони ниско. — Но знам, че ти ще бъдеш дискретна в офиса. Докато напредваме с теб — усмихна ми се нежно. — След като се съгласи да ми дадеш шанс.
— Но… но, Тод — опитах се да кажа аз. Чувствах се замаяна. — Това е лудост. Имам предвид, че ти можеш да имаш всяка жена.