Щом пристигнахме, ме дръпна покрай объркания на вид Тоби, като му се сопна, че се надява всичките ми чанти да са разопаковани, и не му обърна никакво внимание, когато той опита да отговори. Исках да кажа нещо, може би да се извиня, но Вики ми се намръщи зловещо и направо ме задърпа към асансьора.
— Държиш се прекалено свободно с прислугата — рязко заяви тя.
Роклите и останалите дрехи наистина бяха разопаковани и прилежно окачени в гардероба. Виктория само изсумтя, за да ми покаже, че не би трябвало и да очаквам друго, макар че Тоби не ми беше личен слуга или нещо подобно. Реших да сляза после и да му дам бакшиш от двайсет лири. Или трийсет. След като Тод си тръгне и не може да ме види. Все пак не исках да го ядосвам, нали?
Виктория впери преценяващ поглед в зашеметяващата ми колекция от нови тоалети и отхвърли идеята за „Ком де гарсон“ в полза на тясна копринена рокля на „Армани“ в много бледосиньо, комбинирана с безумно високи розови обувки на „Маноло“ и малката подплатена розова чантичка „Шанел“.
— Аз ще отида в кухнята да подготвя всичко — каза Вики. — И да се поосвежа.
Когато отидох при нея, тя седеше до масата и изглеждаше… различна. Тъмносинята й пола явно се бе скъсила с около пет сантиметра. А кремавата й копринена блуза беше с разкопчани копчета, даже се виждаше част от бялата дантела на сутиена й.
— Май си пропуснала едно копче — подхвърлих аз.
— О, не — тя отметна току-що фризираната си коса и се усмихна; зъбите й бяха невероятно бели, навярно трябваше и аз да си уговоря час при зъболекаря за лазерно избелване. — Това е последният писък на модата. Бельото като връхна дреха. Пийни си шампанско, Луси — добави Вики и отвори бутилката. На масата имаше три високи кристални чаши и тя умело наля в две от тях, като ги наклони леко, за да не разлее нито капка.
— Благодаря.
Отпих малка глътка и в този момент телефонът й завибрира. Вики го вдигна към ухото си и го отвори с едно-единствено рязко движение.
— Виктория Кобхъм. Да. О, здрасти, Оли — в гласа й усетих леко разочарование. — Не, само двете с Луси сме. Прекарваме си страхотно по женски, вече сме най-добри приятелки, нали, скъпа?
— Аз ще му се обадя — нетърпеливо казах аз. Виктория понечи да ми подаде телефона, но тогава чухме звънеца на вратата. Тя веднага го допря обратно до ухото си пропя:
— Трябва да свършвам, скъпи. Ще се видим след малко. Чаоо! — после ми махна да отворя вратата. — Върви, върви — подкани ме тя и прекъсна телефонната връзка.
Горкият Оли, но сигурно, както казваше тя, бе за негово добро. Все едно, сега не можех да мисля за това, чувствах се много нервна. Отметнах коса също като Вики и се получи много по-добре; бляскава и мека като коприна руса коса на богато момиче.
Отворих вратата и видях Тод. Широко усмихнат, със скъп костюм и куфарче.
Той направо зяпна, щом ме видя. Беше много мило наистина, само дето старателно гримираното ми лице вече червенееше като домат, което никак не бе добре.
— Здравей — бодро поздравих аз. — Радвам се да те видя!
— Страхотна рокля — дрезгаво каза Тод. — Но би изглеждала много по-добре на купчинка до леглото ми.
Усмихнах се, макар вече да бях чувала репликата.
— Съжалявам — каза той. — Просто изглеждаш великолепно.
— О… Тод, в момента има някой тук.
— Какво? — намръщи се той.
По дяволите! Знаех си, че не биваше да позволявам на Виктория да остане. Въпреки че… да си призная, останах доволна от реакцията му. Може би наистина изглеждах толкова добре, колкото се надявах. Защото той наистина беше ядосан.
— Скъпа, дадох ти куп пари да си купиш каквото искаш — логично изтъкна той. — Мисля, че поне ми се полага малко време в интимна обстановка.
Интимна. Това можеше да е хубаво. Вечеря на свещи с новите ми дрехи и красиво гримирана. Малко вино, изискана храна…
— Ако се чувстваш готова — многозначително добави Тод, — бих искал да се опознаем по-добре.
О! За такава интимност ли ставало дума. Ами…
Изведнъж изпитах благодарност, че Виктория е тук.
— Просто я поздрави за няколко минутки — помолих го аз тихо и настоятелно. — А после можем да продължим с… интимността.
Или поне можехме да поговорим за това.
— Кой е? — сърдито попита Тод.
— Виктория — извиних се аз. — Годеницата на Оли. Отдели ми цял ден, за да ми помага в пазаруването, заведе ме на фризьор и в салон за красота и уреди да ми направят… как се казва?…
— Маникюр и педикюр? — предположи той, поглеждайки към ноктите на ръцете и краката ми.
Кимнах гордо.
— Е, скъпа — провлачено се обади Тод, — определено е добро начало. Тя, изглежда, е наясно с нещата.