През по-голямата част от вечерта той донякъде преповтаряше онова, за което бяхме говорили предния път. Бе много интересно, ала просто имах усещането за дежа вю.
Но нямаше да се оплаквам. Как бих могла? Държеше се толкова мило с мен. И беше щедър. Вече знаех, че е щедър — но толкова много пари, и то само за дрехи! Истинска мечта, нали?
— Какво мислиш за Виктория? — попитах го към края на вечерта. Вероятно отчаяно се нуждаех от нова тема за разговор.
Тод се замисли, леко накланяйки глава настрани.
— Изглежда, си разбира от работата — каза той. — Отдавна ли я познаваш?
— От няколко месеца — приведох се напред доверително. — Отначало двете не се спогаждахме, мислех, че тя не е подходящият човек за…
— Какво е семейството й?
— Не знам нищо за семейство Кобхъм. Не, всъщност знам — сетих се за татко. — Очевидно баща й не е много свестен човек.
— От долните класи значи — разочаровано се обади Тод.
— Не, не става дума затова — обърках се. — Какво общо има класата?
— Нищо — той ми отправи поредната си бляскава бяла усмивка, чарът му ме заля като вълна и усетих как коленете ми се подкосяват. — Продължавай, разкажи ми.
— Строителен предприемач е.
— Богат ли е?
— Много — отвърнах. — Но баща ми казва, че е забогатял, като е подкупвал местни политици. Баща ми не е могъл да докаже нищо, но определено е било подозрително.
— Баща ти е наивен — с леко презрение заяви Тод. — Такава е цената при правенето на бизнес. Така се работи в реалния живот.
Застинах.
— Баща ми не е наивен.
Тод изглеждаше леко изненадан.
— Успокой се, скъпа, казах го като комплимент — наистина ли? — Когато научиш малко повече за света на търговията, ще разбереш — намигна ми. — Но какво говоря? Ти не бива да се тревожиш за това.
— Но аз искам — възразих аз. — Аз се интересувам страстно от търговията.
— Така ли? — усмихна ми се лениво Тод.
Май не беше вярно. Не и сериозно. Почувствах се обезсърчена. Не се интересувах от „търговия“, също както и от политика. Не се виждах в ролята на важен търговец. И ми се щеше да открия нещо интересно в отдаването под наем на огромни апартаменти. Все пак Тод се занимаваше с това.
Обаче наистина исках да правя нещо. Да имам кариера. Явно това беше много важно.
— Искам да имам собствен малък бизнес — чух се да казвам.
— Но, Луси… — Тод ме гледаше развеселено. — Ти нямаш абсолютно никакъв опит, съкровище. Преди да започнеш да работиш при мен, не си се занимавала с някаква смехория? Писала си за някакъв каталог за продажби по домовете или нещо подобно?
— Списание за компютърни игри — измърморих аз.
Тод се засмя.
— Е, това едва ли ще притесни особено Бил Гейтс.
— Ами ако не това е целта ми? — възпротивих се аз. Но предпазливо. Все още ми беше шеф. — Ако просто искам малък собствен бизнес, без голям капитал, просто за да се грижа сама за себе си?
— О, това ли? — той сви рамене. — Предполагам, че всичко зависи от обстоятелствата. Ако мъжът ти е богат, какъв смисъл ще има? — въздъхнах, а Тод продължи: — Мария Антоанета, кралицата на Франция…
— Знам коя е тя.
— Онази, която казала „Нека ядат пасти“ — продължи той, без да ми обръща внимание, — и тя искала да „работи“. Преобличала се като овчарка, само че в действителност е била кралица и е живеела в огромен палат — отново ме погледна строго като говорител по телевизията. — Хората се чувствали обидени, Луси. Ако си един от малцината избрани, какъв е смисълът да се преструваш на друг? Може би някой би могъл да печели от този малък бизнес — намигна ми. — При това тук правя много смело предположение — че ще бъде печеливш. Но само заради спора. Искаш ли да се окажеш такава егоистка?
Поклатих глава и отпих голяма глътка от виното си.
— Умереност — загрижено ми напомни Тод. — Знаеш какво се казва в рекламите: „Моля, наслаждавайте се на виното с отговорност за последствията“. Никога не е прекалено рано да дадеш добър пример.
Незнайно защо, но усетих, че ми се доплака. Вероятно наистина бях пила прекалено много.
— Слушай, скъпа… — гласът на Тод, сладък като разтопен мед, ме обгърна цялата. — Не искам да се притесняваш за нищо — отлично поддържаната му ръка притисна моята. — Искаш да работиш? Винаги ще има място за теб в моята фирма. Сега и… каквото и да се случи — той ми се усмихна ослепително. — От понеделник отново си зад бюрото, нали? Обзалагам се, че скоро ще ти се прииска да си навън и да пазаруваш с Виктория.
Трябваше да призная, че беше много вероятно.
— Както и да е, стига приказки за скучната работа — той забеляза един сервитьор наблизо и му махна за сметката. — Мисля, че е време да се прибираме. Да видим това страхотно тяло под секси рокличката.