— Тод… — осмелих се аз — … не мисля, че съм готова.
Той се вторачи в мен за секунда, после се съвзе.
— Разбирам.
— Все пак това е едва втората ни среща.
— Да — каза той. — Права си. Едва втората ни среща — повдигна леко чашата си с вино за тост. — Все забравям, че си старомодно момиче.
Такава ли бях?
— Радвам се, че не си ядосан.
— Защо, за бога, да съм ядосан? Фактът, че съм ти купил малко дрехи, не означава, че съм купил теб — продължи той спокойно. — Ще бъдеш готова, когато сама прецениш. Мисля, че е много мило.
— Добре — планина от напрежение се смъкна от раменете ми. Въздъхнах дълбоко. — Добре.
Тод забеляза израза на лицето ми.
— Успокой се — каза той. — Нямам намерение да бързам. Стига все още да си готова да ми дадеш шанс, нали така?
— О, да! — усмихнах му се с благодарност. — Така е.
Единадесета глава
През следващите няколко седмици се опитвах да се радвам на живота. Това бе нов етап за мен. Излизах с Тод три пъти седмично, макар че през деня той се държеше резервирано. Но определено се стараеше много. Често излизахме на вечеря, понякога ходехме на театър. Аз не харесвах особено експерименталните постановки, но той очевидно не си падаше по мюзикли. Но срещата си беше среща, нали? А и поне когато ме водеше на опера — скука — имах отлична възможност да се облека по-официално. Хората ме заглеждаха. Особено мъжете. Което много ме ласкаеше, макар повечето да бяха над петдесетте.
Живеех си царски, всеки ден влизах в офиса облечена безупречно. Джейд, Бъфи и Мелиса вече се държаха малко по-мило с мен, но Джеймс все още ме гледаше отвисоко.
И това беше. Вдигах телефона. Изглеждах прекрасно. Когато влизаха клиенти, използвах престорено любезен глас, подходящ за рецепционистка. Сега, след като вече се срещах с Тод, не излизахме заедно от офиса в работно време. Часовете се точеха един след друг невероятно досадни — от осем до пет, без никакво прекъсване.
По цял ден си мислех за Тод и как ще се държа на срещата същата вечер. Той влизаше и излизаше, без дори да ме погледне. Затова и аз се опитвах да не се издавам. Макар все още да не правехме секс, това сякаш не бе толкова важно. Той не ме притискаше. А най-хубавото бе, че изглеждаше толкова красив и изискан, и всички говореха за него с приглушен глас. Другите три момичета очевидно го обожаваха.
Бъфи най-много от всички, според мен. След като той престана да ме извежда на обяд и аз само си седях зад бюрото, тя очевидно се отпусна. Явно смяташе Тод за суперзвезда, макар че бе сдържана като добро американско момиче. Не вярвах някога да е гледала дори и един епизод от „Сексът и градът“. Май не бяха толкова открити и дружелюбни, колкото англичанките. Американките, имам предвид, истинските момичета. И не излизаха просто така с мъжете. Май това бе най-голямата разлика. В Америка мъжете и жените май не можеха да бъдат приятели. Не и както бяхме ние с Оли.
О, момент. Точно така — и аз не биваше да поддържам много близки отношения с Оли. Виктория ми бе обяснила всичко, макар и не толкова надменно, колкото първия път. Дори ми се бе извинила за онова, което ми бе казала по време на онзи обяд. Сега се държеше много мило, идваше ми на гости по няколко пъти седмично и ме водеше в някое модерно кафене, мароканско бистро или салатен бар. Опитваше се да ме научи как да живея в света на Тод.
— Различно е, когато става дума за излизане по двойки, разбира се — каза тя, отпивайки от студената си вода.
Седяхме в „Кафе де палм“, очевидно най-шикозното ново заведение в „Хемпстед“. Предлагаха пресни горски плодове с натрошени ледени кубчета, което бе нисковъглехидратно, но и много освежаващо. Макар че понякога само горските плодове не ми стигаха, ако трябва да съм честна. Щеше ми се да изхитрувам и да си взема сладолед. Ванилов например, с какаова заливка…
— Не си ли съгласна? — попита ме тя, прекъсвайки мечтите ми.
— О, напълно — гузно отвърнах аз.
— Имам предвид, че никога не можеш да си абсолютно сигурна, че момичето, което е само, няма някакви планове за твоя мъж — Виктория отметна меката си тъмна коса. Твърдеше, че иска да я пусне по-дълга, но според мен явно растеше много бавно, защото ми изглеждаше съвсем същата. — Но когато си част от двойка, всичко е различно. Можеш да имаш доверие на другите жени, които си имат партньори. Нали разбираш, те не са заплаха — усмихна се. — Направо е фантастично, че четиримата можем да излизаме заедно.
Да, само дето Оли все го нямаше. Много се постарахме да организираме вечеря и с него, но явно все нещо се объркваше. Какъв график имаше само този човек! Сигурно имаше повече ангажименти и от известен пластичен хирург в Лос Анджелис. Толкова време бе минало, а той все отсъстваше.