Затова пък Виктория бе винаги насреща. Непрекъснато се оказваше наблизо и често излизаше с мен и Тод, ако Оли е зает. Радвах се, защото така всичко бе много по-забавно. Да има и друг наоколо, който няма нищо против, ако Тод пак заговори за Конгреса на Съединените щати. Понякога беше ужасно трудно да се представяш за идеалната приятелка, но според Виктория той правеше всичко съвършено. Можех да се отпусна и да я оставя тя да изпада във възторг от всичко вместо мен. Въпреки новите ми тоалети, грим и всичко останало, тя все пак беше много по-добра в това.
Никога не бих си го признала, но още не харесвах високите токчета. Нито чорапогащниците. Или неудобното хлъзгаво бельо.
Всъщност тази вечер носех един от най-хубавите си и хлъзгави комплекти бельо. Тод бе направил резервации в ресторант, някакво изискано и модно местенце в „Нотинг Хил“, наречено „Фрайд Ферет“. Изглеждаше много шикозно. Декораторът бе комбинирал месинг и конски подкови, типични за провинциалния английски стил, с много хромирани повърхности и розови кожени седалки на столовете. Всички сервитьори бяха с невероятни униформи — черни панталони и бели ризи, на които отпред бе пришито английското знаме.
— Толкова е модерно! — отбеляза Тод, докато ни водеха към масата ни.
Виктория му се усмихна ослепително.
— Избираш най-прекрасните заведения, Тод. Нали е страхотно, скъпи? — тя собственически стисна ръката на Оли.
— Интересно е — каза той безизразно, но по тона му разбрах, че смята мястото за ужасно, само дето не може да се насили да бъде груб.
— Определено — каза Вики. По американски. Понякога говореше така, когато Тод е наоколо. Сигурно беше подсъзнателно.
— Настанете се и вашият сервитьор незабавно ще ви обслужи — любезно заяви салонната управителка и безшумно се оттегли.
Всички седнахме малко сковано. Тод и Виктория бяха един срещу друг, както и ние с Оли.
— Е — бодро подхвана Виктория, — не е ли чудесно!
Оли беше вперил очи в масата, а аз отпих глътка вода.
Беше хубаво. Или поне трябваше да е така. Оли беше тук, а не бях го виждала от сто години. Но той изглеждаше доста притеснен. Явно му беше толкова неловко, колкото и на мен.
Не само заради бельото (оскъдни дантелени бикини в цвят капучино и сутиен със силно изрязани чашки). Нито заради осемсантиметровите токчета. Изведнъж се почувствах крайно неловко. Спокойната атмосфера на срещите ни с Виктория някак си се бе изпарила.
Може би се чувствах така заради дрехите. Бях с дискретна, но много секси рокля на „Емпорио Армани“ от бледосива коприна, изпъстрена с жълти пеперуди, и бледожълти обувки с тънки каишки на „Маноло“. Веждите ми бяха изписани и извити, ноктите ми — лакирани с „Шанел“ и бях отишла да ме гримира професионален стилист. Но бях направо скромна като монахиня в сравнение с Виктория. При вида на нейната рокля направо можеха да ти изскочат очите — тясна и прилепнала като втора кожа и обсипана цялата с тъмночервени пайети. Стигаше точно до коляното и сигурно имаше някакъв вграден сутиен „Уондърбра“, защото гърдите й преливаха над деколтето като на Нел Гуин, когато замеряла с портокали Чарлс II. Косата й бе вдигната нагоре и на ушите й висяха невероятно секси кристални обици. А талията й бе тънка като на оса, както винаги.
Тод не откъсваше поглед от гърдите й. Не му се сърдех, защото и аз не откъсвах. Какви гърди! Човек не можеше да извърне очи. Малко приличаше на Памела Андерсън, преди да си направи операция за смаляване на бюста. Всъщност с дългите си нокти и изрисувани в яркочервено устни и с контрастираща, напълно в стила на шейсетте години бяла чантичка, покрита с малки раковини, тя направо приличаше на героиня от сериала „Далас“.
В сравнение с нея моята елегантна копринена рокля приличаше на малък сив молец, кацнал до разкошна кралска пеперуда. Сега я виждах в напълно нова светлина. Нищо чудно, че Оли искаше да се ожени за нея. Ако бях мъж, и аз щях да го направя.
Тод се прокашля и каза:
— Изглеждаш чудесно тази вечер, Вики.
Тя ни заля със звънкия си смях.
— О, благодаря, Тод. Винаги се обличам по-специално, когато съм със скъпия ми Оли. Едно момиче трябва да бъде във върховна форма, за да задържи мъж като него — наведе се и звучно целуна Оли по бузата; демонстративна целувка. — И Луси изглежда много секси — добави тя, което ме накара да се почувствам още по-незабележима.
Зачудих се. Това истинските й гърди ли бяха? Винаги е била дребничка. Можеше ли да се получи чак такъв ефект от един сутиен „Уондърбра“? Миналата седмица имаше пет дни, през които не се виждахме. Вероятно е открила някоя клиника и е минала оттам, за да може сега да изпъква така.