— Исках да изглеждам добре за сватбата — каза тя, тъй като никой не коментира по никакъв начин.
— Казах ти, че те харесвам каквато си беше — глухо се обади Оли. Гледаше я странно и аз усетих леко трепване в стомаха си. Като пърхане на пеперуди. Или по-точно една пеперуда.
Сигурно защото не бях го виждала толкова дълго.
— Знам, скъпи — Вики отново го целуна и прокара пръсти нагоре-надолу по ръкава на сакото му. — Ти просто си такъв, никога не би поискал нищо. Трябваше аз да поема инициативата — тя засия и се обърна към Тод. — Нали разбирате, когато един мъж се жени, поема сериозен ангажимент.
Тод кимна, сякаш това бе някакво голямо прозрение. Дори успя да вдигне очи от деколтето й, макар и за миг.
— Само си помислете какво означава това — Виктория се обърна към мен. — Мъжът ти вече ще може да прави секс само с една-единствена партньорка, завинаги, до края на живота си.
И Тод, и Оли видимо се притесниха. Хм! Мъже!
— Мисля, че най-малкото, което може да направи жената, е да изглежда възможно най-сексапилна — задъхано заяви Виктория. — Това е дълг на съпругата. Да бъде стройна, но с изкусителни извивки, да опитва нови неща…
Оли я гледаше втренчено. Отново онова трепване, онази малка пеперудка. Защо? Защо пеперудка?
Изпитах ужасното подозрение, че ревнувам. А в това нямаше смисъл. Нали вече бях част от двойка. Защо да се интересувам от него?
— Аз съм изцяло „за“ пластичната хирургия — каза Виктория. — Е… — тя приглади блестящите пайети върху гърдите си. — Предполагам, че сами можете да се уверите в това! — и се засмя звънко.
— Виктория! — обади се Оли. Беше ядосан.
— Какво? — попита тя и престорено невинно запърха с мигли. — Не се срамувам от тялото си.
— Не става дума за това — тихо каза той. Погледнах към Вики, за да видя дали тя разпознава предупредителния сигнал. — Просто някои неща трябва да си останат в тайна между мъжа и жена му.
— О, скъпи — тя незабавно доби скромен вид. — Съжалявам, че се издадох за малката ни тайна. Но, нали знаеш, това са само приказки. Всичко, което имам, е единствено за твоите ръце.
Оли стисна устни и махна на сервитьора, а Виктория трябваше да замълчи, докато поднесат напитките ни. Тод поръча шампанско за всички, но Оли настоя да си вземе уиски. И никой не посмя да спори с него.
Исках да кажа нещо. Каквото и да е. Да успокоя някак Оли. Сега, когато бяхме заедно, открих, че много ми е липсвал.
Да, сигурно това беше причината за пеперудите. Липсваше ми най-добрият ми приятел.
— Добре — опитвах се да се държа естествено, но гласът ми звучеше престорено бодър. — Как вървят плановете за сватбата, Оли?
— Всъщност се надявах всичко да е малко по-скромно — отвърна той. Не ме погледна, но добави: — Може би ще поговориш за това с Виктория.
— Скромно ли? — Виктория разтвори широко очи. — Оли, много си сладък.
— Може би ще успееш да й повлияеш — сега Оли ме погледна право в очите. — Двете сте близки приятелки. Нали така?
Гърлото ми беше пресъхнало.
— Така е — постарах се да кимна ентусиазирано.
— Скромността вписва ли се в твоя стил, Виктория? — попита Тод.
— Скъпи, как мислиш? — засмя се Виктория, така че новите й пищни гърди се люшнаха към Оли и изведнъж ме обзе желание да ги отблъсна. — Оли има известно положение в обществото, което трябва да защитава. Съпругата би могла да допринесе много за това и всичко започва от сватбата. Ще бъде разкошно събитие.
— Ще е прекрасно да съберем семействата и приятелите си на остров Скай.
— О, Оли, все настояваш за онзи мрачен шотландски стил — протестира Виктория. — Нали помниш, че обсъждахме имиджа и кариерата ти. Трябва да вдигнеш малко шум около себе си, за да напреднеш в обществото.
— Подходящият шум — изтъкна Тод.
— Напълно вярно — кимна Виктория. — Всичко за тази сватба ще бъде идеално. Перфектното съчетание от традиции и модерен стил, разбира се, ще разчитаме и на най-добрите доставчици.
— При това няма предвид евтините — сухо поясни Оли.
Виктория сви рамене.
— Има много известни дизайнери на сватбени торти — важно заяви тя. — Но една е най-добрата — Кейт Епълтън.
— Чувал съм за нея — каза Тод.
— С положението, което заемам в „Стайлиш“, аз имам уникалния шанс да знам кой стилист и дизайнер е точно най-подходящият за всеки аспект от сватбеното тържество — звучеше ужасяващо делово. — Както за обичайните неща, като доставката на цветя, роклите на шаферките, украсата на сватбената шатра, така и за по-малко познатите. Кой направи свещите за лейди Давина Уиндзор? Къде отива маркизът на Лотлониън, когато му трябва гайдар? Няма маловажни детайли — заяви Виктория. — Всичко, от панделката на поканите до конфетите от розови листенца и белите гълъби, ще бъде подготвено под мой контрол.