— Много внушително — обади се Тод.
— И „Стайлиш“ ще напишат статия за сватбата.
— Не, няма — каза Оли.
Виктория се обърна и го изгледа втренчено.
— Но, съкровище, нали се разбрахме…
— Не сме се разбрали — Оли изглеждаше съвсем спокоен, но тонът му бе непоколебим. — Никакви журналисти на сватбата ми.
Страните на Виктория леко порозовяха и тя преглътна с мъка.
— Както кажеш, съкровище — изгука тя. — Големите и силни мъже все искат да се налагат, нали, Луси?
— О, да — измърморих аз.
Слава богу, напитките ни пристигнаха. Поръчахме храната. Аз си взех салата със скариди, а Оли ме погледна, наистина ме погледна сериозно, за пръв път тази вечер.
— Стига за нас — каза той.
Но в това време Виктория го хвана под лакътя. Отново усетих онова неприятно потръпване.
Погледнах към Тод, за да се успокоя. Да, той все още бе много по-красив от Оли. А това беше важно! Протегнах ръка и нежно го стиснах за лакътя; но той се държеше малко сковано.
— Какво става с вас двамата? — очите на Оли пробягаха по лицето ми и направо ме заболя. Бяха толкова… безизразни. Направо безразлични. Сякаш изобщо не му бях липсвала, помислих си тъжно. Сякаш всичките години на нашето приятелство можеха напълно да се заличат. Просто така. — Как вървят нещата при вас?
Тод се усмихна.
— Чудесно. Луси е страхотна малка дама.
— О, да — чух се да казвам със странно изтънял глас. — Станахме изключително близки. Тод ме научи на толкова нови неща.
— Да — хладно се съгласи Оли. — Виждам.
— Тази рокля например — продължих объркано, опитвайки се да го впечатля. — Струва над петстотин лири. Подарък е от Тод. Както и обувките. На „Маноло Бланик“ са. Нови, а не купени от разпродажба по интернет. Имам шест чифта от тях!
Тод изглеждаше много самодоволен. Но Оли не каза нищо, което ме подтикна към още приказки.
— Той направо не спира да ме глези — казах. — Не си виждал разкошния ми апартамент. И ходя на фризьор и маникюр три пъти седмично. И всичко в гардероба ми си подхожда по цвят и материя.
— Определено си по-различна от първия път, когато се появи при мен — доволно отбеляза Тод.
— Напоследък изобщо не докосвам шампанско, ако не е от добра реколта — заявих аз. — Не мога да понасям онези евтини вина — и отметнах косата си, която бе дълга и гъста, а Виктория не можеше да повтори жеста, понеже нейната бе прибрана на тила й.
— Съгласен съм — с равен глас каза Оли. — Различна си.
— Ами да — сгуших се по-близо до Тод и го целунах леко по бузата. — Ти ме подтикна към това, Оли. Показа ми, че трябва да се променя. И разбира се, ти ме запозна с Тод, за което ще съм ти вечно благодарна.
— Е — напрегнато продължи Оли, — да очакваме ли вече сватбени камбанки?
Погледнах Тод.
— О, засега изобщо не мислим по тази тема, нали, скъпи? — попитах аз. — Ние просто… се наслаждаваме взаимно на връзката си.
Тод се ухили многозначително.
— Аз определено се наслаждавам — нарочно натърти той и разпери длан върху талията ми.
Това би трябвало да е много секси. Незнайно защо, не ми хареса. И определено не засили желанието ми да се озова в леглото с него.
— Да. Чудесно е да си част от двойка! — възкликнах аз. — Тод е истински джентълмен. Държи се с мен като с дама. Не е като онези негодници, с които съм излизала преди.
— Точно това изпитвам и аз към Оли — заяви Виктория. — Не е ли прекрасно да си влюбен?
Опитах да се усмихна доволно.
Сервитьорът пристигна с поръчката ни. Май нямах особен апетит. Тод се наслаждаваше на пържолата си, като дъвчеше всяка хапка по трийсет пъти, както бе правилно; беше ми казвал, че това помага за храносмилането. Освен това пиеше сок от магданоз заради червеното месо. Много държеше на здравословното хранене!
Виктория, също като мен, побутваше зелените листа в чинията си; а Оли се тъпчеше с храната си като изгладняло куче. Е, добре, явно не тъгуваше чак толкова, задето не ме е виждал дълго.
— Не е ли прекрасно? — обади се Виктория. — Трябва да излизаме заедно по-често.
— Разбира се — кимна й Тод.
— Мисля, че ще трябва да изчакаме малко — каза Оли, докато преглъщаше огромна хапка от рибата и картофите си. — Много съм зает в момента. С подготовката за сватбата и всичко останало.
Не исках разочарованието ми да проличи, затова го прикрих с голяма глътка вода. Очевидно той не държеше особено да ме вижда. Очевидно…