— Но ние трябва да поканим Луси на гости — обади се Виктория, сякаш прочела мислите ми. — Не си я виждал от месеци.
Оли ми се усмихна сковано и безлично. Стана ми криво. Така сигурно се усмихваше и на клиентите си, които се развеждат.
— Нали сега се видяхме — каза той. — А и както вече казах, много съм зает. Сигурен съм, че и тя е заета.
— О, да — потвърдих аз с пламнало лице. — Направо не мога да се обърна. В работата…
— Скъпа — развеселено се усмихна Тод и поклати глава наляво-надясно, — за какво говориш? Съвсем не я товарим с много работа в „Мейл акомодейшънс“ — обясни той на останалите на масата. — Общо взето си седи на бюрото и посреща клиентите.
— Не е честно! — разгорещено възразих аз.
— О, да, точно така, вдигаш и телефона — той се засмя, гърлено и много секси, и Виктория се присъедини към него.
— Не се ядосвай, скъпа — каза Тод и сложи перфектно поддържаната си ръка върху моята. — Само се шегувам с теб.
Вътрешно кипнах. Но после осъзнах, че откровено казано, той е прав. Само това правех. И скучаех до смърт.
— Никога не бих оставил приятелката ми да се съсипва от работа — каза Тод. — Какъв смисъл би имало? Мога да се грижа за нея — Тод стисна ръката ми. — Ти си прекалено скъпоценна, за да се претоварваш с подобни неща.
Но аз все още се чувствах засрамена. Погледнах към Оли. Той не отвърна на погледа ми. Беше се вторачил в картофките си, сякаш е крайно отегчен.
О, боже! Изведнъж гърлото ми се сви. С такова нетърпение бях очаквала вечерта, а всичко така се бе объркало.
— Знаете ли — казах, като се опитвах да преглътна сълзите си. — Чувствам се малко странно. Мисля, че някоя от скаридите може да е била развалена.
— Развалена? Това е един от най-реномираните ресторанти в Лондон — възмути се Тод.
— Знам и е направо фантастичен — излъгах аз, докато един сервитьор със знамето върху гърдите си минаваше покрай нас, понесъл табла с ордьоври. — Но мисля, че трябва просто да си полегна.
Тод сви рамене.
— Разбира се, скъпа, прибирай се. Аз ще дойда след малко.
Виктория се усмихна, стана и ме прегърна и аз потънах в мекия силикон на новите й пищни гърди.
— Почини си, скъпа, наспи се, за да си красива утре — каза тя. — Ще се чуем. Чао-чао.
— Чао-чао — измърморих аз. — Хм, чао, Оли.
Завъртях се на пети и бързо се отправих към вратата, а една огромна сълза бавно се търкулна по бузата ми. Избърсах я с ръка и излязох навън. Слава богу, имаше такси. Бързо вдигнах ръка и то веднага спря; всички таксита спираха, откакто Виктория бе избрала новите ми дрехи.
— Накъде, скъпа? — попита шофьорът, преструвайки се, че не забелязва зачервените ми очи.
Тъкмо щях да кажа: „Найтсбридж“, но нещо ме накара да спра. Може би мисълта за Тод, развеселен от шампанското и вероятно настроен романтично. Имах ужасното предчувствие, че търпението му навярно вече се е изчерпало.
А изобщо нямах никакво желание да спя с него. Всичко беше толкова ужасно. Дори не исках да правя секс с гаджето си.
— „Ърлс Корт“ — чух се да казвам на шофьора. — Кингстън Стрийт.
Трябваше да се видя с Катрин. Дано да си беше вкъщи.
Беше си у дома. Вътре светеше, сестра ми отвори вратата и много се стресна, като ме видя разплакана.
— Луси! Какво има? — дръпна ме навътре тя.
— Извинявай, че ти се изтърсвам така — изхлипах аз. — Има ли някой при теб?
Тя ме погледна гузно.
— Всъщност не съм сама.
— О! — изпаднах в още по-дълбоко отчаяние. — Е, няма нищо, ще си ида у дома.
— Не ставай глупава — Катрин ме задърпа да вляза. А вътре на дивана й се бе разположил… Питър!
Питър. Беше се върнал! Погледнах Кати.
— Питър, познаваш сестра ми Луси, нали — спокойно каза тя.
— Здрасти, Луси — махна ми той.
Изгледах го гневно. „Върви по дяволите, негоднико, нали именно ти заряза прекрасната ми сестра заради някаква си лукава мацка от Ню Йорк?“
— Тя ще спи в стаята за гости. А ти ще си вървиш у дома — твърдо заяви Катрин. — Извинявай, но имаме нужда да се наприказваме насаме, по женски.
— О, да, добре — каза Питър, като стана от мястото си и доби леко объркан вид.
Не казах нищо, когато той си взе палтото и се измъкна навън. Супер, надявах се да го прегази кола, докато се прибира.
— Е, сядай — подкани ме Кати, щом вратата се затвори зад гърба му. — Искаш ли чай или нещо друго? Изглеждаш ужасно. Какво е станало?
— Заради гаджето ми. Заради Оли — изтърсих аз.
Катрин повдигна вежди.
— Оли ти е гадже?
— Не, не, просто… вечеряхме заедно четиримата…
— С Оли и Досадната Виктория ли?