— Тя вече не е досадна — подсмръкнах. — Всъщност си я бива, когато я опознаеш.
Катрин ме погледна скептично.
— Както и да е, с такова нетърпение очаквах да видя пак Оли, а той се държа като пълен негодник — казах аз.
— Какво имаш предвид?
— Беше много мълчалив през цялото време. А и каза, че е прекалено зает, за да се види с мен. Говореше само за сватбата и за Виктория. Единствените му думи към мен бяха молба да склоня Виктория на по-скромна церемония — оплаках се аз. — Сякаш изобщо не го е грижа. Едва ме погледна — Катрин ми подаде салфетка и аз шумно си издухах носа. — Мисля, че е заради новите гърди на Виктория. Наистина са огромни. Предполагам, че мисли само за нея и за новите й гърди.
Катрин се помъчи да сдържи смеха си. Направо видях как си хапе устните.
— Предполагам, че е смешно донякъде — признах си. — И Тод ги беше зяпнал. Ако трябва да съм честна, и аз също.
— Искаш ли чай? — предложи тя. Отиде в кухнята и сложи чайника, без да дочака отговор. В нашето семейство пиехме чай дори и когато не ни се пиеше особено. И ни действаше някак успокояващо. — Нали знаеш — обади се Кати от кухнята, — че още си влюбена в Оли?
— Какво?
— Чу ме — продължи да трополи с чашите, сякаш е казала нещо съвсем обикновено, а не напълно щуро твърдение.
— Разбира се, че не съм влюбена в Оли — възмутено отрекох аз. — Излизам с Тод. И той е много по-красив.
— Може и така да е, но все още харесваш Оли — безпощадно повтори Катрин. — Иначе нямаше да си толкова засегната. И преди си изгубвала връзка с приятели. Какво ще кажеш за момчетата, с които работеше в „РС геймс галакси“? Разговаряла ли си скоро с тях?
— Изобщо не съм — признах си.
— Но не ти е особено мъчно за тях, нали?
Тя се върна с чая и шоколадово десертче „Маквитис“. Бонус!
— Май не — съгласих се с нея.
— Мъчно ти е за Оли, защото си влюбена в него. А това е фатално. Винаги е било. Не може да изпитваш еднакво силни чувства към двама мъже едновременно — отпи от чая си „Ърл грей“ и попита: — Наистина ли държиш на Тод?
— Разбира се! — настръхнах.
— И той те прави щастлива?
Кимнах.
— Е, добре — Кати сви рамене. — Няма да ти хареса това, което ще ти кажа, но мисля, че трябва да забравиш за Оли. Годеницата му ти е приятелка сега. А ти искаш да бъдеш с Тод — ако си сигурна за това, разбира се.
— Но с Оли беше различно. Вярно, не поддържам връзка с всичките си приятели, но той беше най-добрият ми приятел през целия ми живот — умолявах я да разбере. — Аз… харесвам Виктория, но я познавам отскоро, а с Оли винаги ми е било толкова спокойно и приятно…
— Сега не изглеждаш спокойна.
— Заради високите токчета.
Кати се замисли.
— Добре тогава, иди при него. На това в Америка му казват „завършек“. Просто поговори с него, пожелай му всичко добро. Може би после ще можеш да го забравиш.
— Добре.
Внезапно се почувствах много по-бодра. Да се видя с Оли. Брилянтна идея. Трябваше да се срещна насаме с него. Тогава всичко щеше да е постарому, без неловко мълчание. Нямах намерение да прекъсвам приятелството ни, а само да си го върна. Но нямаше защо да го казвам на Катрин.
— И така — Питър — строго подхванах аз. Сега беше мой ред да давам нежелани съвети. Ура! — Какво правеше този грозник в апартамента ти?
— Не е грозник.
— Гадина? Червей? Тлъст и космат паяк?
— Отново се събрахме — каза Кати.
Въздъхнах.
— Защо, Катрин?
— Той ми се извини.
— Е, голяма работа.
— Не е само това. Зарязал е Естер. И ми каза, че не е бил прав, когато е говорил така за брака, и че наистина иска да ми бъде верен. И че Естер е била само незначителна връзка, защото се е паникьосал — погледна ме срамежливо. — Каза ми… нали се сещаш… Помоли ме да се омъжа за него. Както си му е редът.
— А ти какво каза? — настоях аз.
— Отговорих му, че ще трябва да почака една година и отново да ми предложи. Ще видя какво ще реша — Кати се ухили. — Питър заяви, че е готов да ме чака вечно, ако трябва.
— Е… — опитах се да измисля още нещо строго и сурово, но дотук всичко ми звучеше съвсем разумно. — В такъв случай — поздравления.
Приближих се до нея и я прегърнах. А после се разплаках наистина.
Останахме будни до късно и си приказвахме. Кати ми обеща, че наистина ще го накара да почака. „Той трябва да се докаже пред мен“, заяви тя. Но очите й така блестяха, докато говореше за него, че се съмнявах дали ще издържи дълго.
Имах си страхотно оправдание за плача. Наистина бях много щастлива, че всичките ми сестри са влюбени и ще се женят. Такъв беше животът, нали? Не може вечно да висиш на врата на родителите си.
Но в същото време усещах огромна празнота. Отчасти заради това, че нещата никога повече нямаше да са същите. Катрин беше любимата ми сестра, винаги сме били най-близки с нея. А сега щеше да се налага да я деля с Питър, както щях да деля Емили с Джордж. Винаги когато се върнат у дома в Кент, за да хапнат от полусуровите наденички на мама, съпрузите им също щяха да са там. Никога вече нямаше да сме само ние, момичетата. Нямаше да сме сами.